Държавни детски градини
Откъде научихте за нашия сайт?

Детето с физически недостатък

Прегледи: 3245 | Създадена: 07/08/2012
Детето с физически недостатък

Отнасяйте се към него естествено

Детето с физически недостатък може да се нуждае от лекуване на дефекта. Но то още повече се нуждае от естествено, непринудено отношение, независимо дали недостатъкът е умствено изоставане, кривогледство, епилепсия, глухота, нисък ръст, обезобразяващ белег от раждането или деформация на някоя друга част от тялото. Това се казва лесно, но трудно се изпълнява. Съвсем естествено е дефектът да огорчава родителите. Ето примери от различни техни реакции.

Щастието на детето зависи от отношението му към живота, а не от неговия физически дефект. Едно момче се ражда само с два пръста на лявата ръка. На две и половина години то е щастливо и си служи с лявата ръка почти толкова добре, колкото и с дясната. 6-годишната му сестра го обича и се гордее с него, иска да го води навсякъде със себе си и като че ли никога не се безпокои за дефекта на ръката му. Липсващите пръсти обаче не излизат от съзнанието на майката. Тя трепва, когато види непознато дете да се заглежда в ръката му. Тя смята, че за детето е по-добре да седи в къщи и да не бъде обект на любопитство и забележки, и винаги намира някакво извинение да не го вземе със себе си на пазар, когато то иска. Чие отношение е по-добро за него - на майката или на сестрата? Най-напред обаче трябва да отговорим на един друг въпрос. Предизвиква ли самият дефект чувство за срам и стеснителност у детето? Общо казано - не.

Всички ние, разбира се, сме малко стеснителни и насочваме вниманието си към онова, което смятаме за наши недостатъци. Хората с физически недостатъци естествено също така страдат заради тях. Но всеки, който е имал контакт с инвалиди, се убеждава, че някои от тях, макар и да имат много тежки дефекти, не се тревожат и са толкова общителни и щастливи, колкото и съвършено здравите хора. Вие сигурно бихте могли да се сетите поне за една ваша позната, която изпада в другата крайност, като напр. прекалено се смущава заради щръкналите си уши, когато в действителност те изобщо не се забелязват.

С други думи, степента на дефекта няма почти нищо общо с това, дали човек ще порасне стеснителен, дали ще се срамува, дали ще бъде нещастен или не.

Един от най-важните фактори, които помагат на човека (здрав или недъгав) да се оформи като щастлива и общителна личност, е да има родители, които го възприемат сърдечно и му се радват, които не му досаждат със своето безпокойство, не го притесняват и не го критикуват по цели дни. Друг подобен фактор е възможността детето още от най-ранната си възраст да изпита радостта от общуването с други деца. Ако от самото начало родителите са нещастни или се срамуват от външността на своето дете, ако те съжаляват, че то не е по-друго, ако прекалено много го закрилят и го възпират от общуване с други деца, то ще расте затворено, недоволно от себе си и с чувството, че се различава от другите. Но ако родителите приемат неговия обезобразяващ белег от раждането или неговото деформирано ухо като нещо, което не е от особено значение, ако се държат с него като с нормално дете, ако го пускат да ходи навсякъде и не се тревожат от погледите и коментарите на околните, тогава детето добива чувството, че е нормално и почти не мисли за своята особеност.

Що се отнася до погледите, фиксирани върху неговия недостатък, посочването на недостатъка и до коментариите върху него, детето, което има забележим дефект, трябва да свикне с тях и колкото по-рано свикне, толкова по-леко ще му бъде. Ако през по-голямата част от седмицата то седи скрито в къщи, един поглед през неделята би го разтревожил повече, отколкото десет погледа, ежедневно насочени към него, защото то няма да бъде привикнало към тях.


То ще бъде по-щастливо без съчувствие

10-годишно момче има рожден белег, който покрива половината от лицето му. На майката й е много мъчно и тя го съжалява. Тя се отнася строго към двете си по-големи дъщери, но освобождава момчето от домакинските задължения, безнаказано му разрешава да бъде грубо към нея и лошо към сестрите си. Както сестрите му, така и другите деца не го обичат много.

Ясно е защо родителите на недъгавото дете са склонни да изпитват съчувствие (което не е полезно за него) и да очакват твърде малко от него. Съчувствието е като опиат. Даже и отначало да не е приятно за човека, той свиква да разчита на него. Естествено недъгавото дете се нуждае от разбиране, а често пъти и от специални грижи. Не трябва да се очаква от едно умствено изостанало дете да свърши работа, която надхвърля умствените му възможности, а детето с малко подвижни ръце не трябва да се критикува, че пише лошо. Но недъгавото дете може да бъде учтиво и да върши своя дял от домакинската работа. Всеки човек е по-щастлив и по-мил, когато знае, че от него се очаква да бъде внимателен и отзивчив. Недъгавото дете желае да се отнасят към него така, както и с останалите деца, и да го карат да се придържа към същите правила.


Справедливост към останалите членове на семейството

Установява се напр., че едно 4-годишно дете е много изостанало в своето психическо и физическо развитие. Родителите го водят от лекар на лекар, от клиника в клиника. При всеки преглед заключението е едно и също. За неговия умствен дефект няма лечение, въпреки че има много неща, които могат да се направят, за да порасне то щастливо и полезно. Родителите естествено искат повече от това. В крайна сметка те изминават дълги разстояния и плащат неимоверно високи такси на някакъв шарлатанин, който им обещава вълшебен лек. В резултат на това другите деца в семейството получават по-малко внимание. Родителите обаче се чувствуват много по-щастливи, когато харчат пари и правят усилия.

Напълно правилно и нормално е родителите на едно дете с физически недостатък да искат да направят всичко възможно за него. Но съществува още един скрит фактор. Съвсем естествено и човешко е тяхното вътрешно чувство за виновност, въпреки че всички лекари и книги обясняват, че състоянието се дължи на чиста случайност. Всички нас в нашето детство са ни карали да се чувствуваме виновни за някои наши постъпки и за други неща, които е трябвало да направим. И ако нашето дете се окаже с физически недостатък, това чувство за вина, останало от детските ни години, се насочва към неговия дефект.

Това неоснователно чувство за вина често пъти кара родителите, особено ако са много съзнателни хора, да извършват неразумни неща. Това е един вид изкупление, въпреки че те не го възприемат по този начин.

Ако родителите имат предвид тази своя склонност, те по-добре ще могат да изберат резултатното лечение на детето.

Понякога родителите чувствуват, че ниското, грозното или късогледото дете иска да му се каже, че неговият физически недостатък няма особено значение. Тогава убедителното успокояване е от голяма полза. Но ако родителите се тревожат и непрекъснато повдигат въпроса, това убеждава детето, че е наистина зле.


Братята и сестрите възприемат отношението на родителите


Едно дете (сега на 7 години) се роди с парализа вследствие мозъчно увреждане. Неговият интелект не беше засегнат, но говорът му и сега трудно се разбира, а лицето и крайниците му непрекъснато и странно се изкривяват и то не е в състояние да контролира тези движения.

Майката имаше разумно отношение към неговия недъг. Тя се отнасяше към него както към своя по-малък син с тази разлика че няколко пъти седмично го водеше в специална клиника за масажи, гимнастика и упражнения за добиване на контрол над говора и над движенията на крайниците. По-малкият му брат и останалите съседски деца бяха привързани към него заради приятния му характер и неговата жизнерадост. То участвуваше във всичките им игри и когато не можеше да се справя, те му правеха отстъпки. То посещаваше кварталното училище. Естествено в някои отношения то беше затруднено, но тъй като програмата беше свободна и децата вземаха участие в планирането и осъществяването на различни начинания, неговите хубави идеи и общителен дух го правеха обичан член на колектива. Бащата, който беше по-неспокоен по природа, смяташе, че момчето в крайна сметка може да се чувствува по-щастливо, ако бъде изпратено в специален пансион за деца с подобни недъзи. Той се опасяваше също, че когато малкият му син порасне, ще се срамува от необикновения външен вид на брат си.

Ако родителите с цялото си сърце спокойно приемат своето дете. което има някакъв физически недъг, и братята и сестрите му ще направят същото. Те не се разстройват много от забележките на другите деца. Но ако родителите се срамуват и се стремят да крият детето, неговите братя и сестри ще мислят за него не по-малко, отколкото ако е непрекъснато с тях.


Промени, които настъпват в чувствата на родителите


Чувствата на мнозина родители, които откриват, че детето им има сериозен недъг, преминават през почти еднакви етапи. Най-напред се появяват болезненият шок и естественото отчаяние:

„Защо трябваше това да се случи именно в нашето семейство?" После много често идва чувството за виновност (разгледано в т. 783): „Къде сбърках или какво пропуснах да направя?" Лекарят многократно им обяснява, че те не биха могли да предотвратят това състояние. Но минава доста дълго време, преди родителите да могат вътрешно да се убедят в това.

Допълнително затруднение създават и различни роднини и познати, които непрекъснато разказват за специалисти и нови начини на лекуване по света, за които те са чували. Те настояват родителите да проучат всяко едно от тях и се възмущават, ако съветите им не бъдат изпълнени. Те имат добри намерения, но непрекъснато тревожат родителите.

По-късно родителите често пъти съсредоточават своето внимание на физическия недостатък и неговото лекуване до такава степен, че отчасти престават да гледат на детето като на личност. Те не се радват на добрите му качества, които са останали съвсем незасегнати. След това тези качества постепенно се изместват на преден план и родителите започват да считат детето такова, каквито са всички други, мило човешко същество, на което просто не му е провървяло. Те се дразнят от онези роднини и приятели, които говорят само за физическия недостатък на детето.

Родителите по-леко преживяват тези болезнени стадии, като знаят, че стотици хиляди други добри родители са преминали през същите изпитания.


Повечето родители също така се нуждаят от помощ

Грижите за едно дете с физически недостатък са обикновено свързани с допълнителни усилия и напрежения. Необходима е истинска мъдрост, за да се вземат най-добрите решения за уреждането на неговия живот, но това е много трудно, когато сте разстроени и нямате голям опит. От всичко това следва, че родителите на недъгавите деца често се нуждаят от помощ и трябва да я получат. Нямам пред вид само медицинска помощ, а възможност за обсъждане на домашните грижи около детето, на проблемите, които възникват за останалите членове от семейството, на предимствата и недостатъците на местното училище в сравнение с някое друго, което е по-далеч, за отчаянието и обидата на самите родители.

За изясняването на тези въпроси обикновено са необходими множество дълги разговори в продължение на години с човек, опитен в тази област.

Къде да живее, в какво училище да учи, къде да получи специално обучение. Да предположим, че физическият недостатък на детето не му пречи да посещава обикновеното местно училище и да учи в редовен клас. Такива дефекти са например леко увреждане на ръцете и краката, прекарано сърдечно заболяване, което не ограничава сериозно активността на детето, особеността във външния вид като белези от раждането. За такова дете е най-добре да посещава редовното училище. През останалата част от живота си то ще живее всред обикновените хора и за него е най-добре, ако от самото начало то се счита за обикновен човек почти във всички отношения.


Редовно училище, когато е възможно

По-рано се смяташе, че деца с физически недостатък, който им пречи да се обучават в обикновеното училище (като напр. дефект в слуха, или в зрението), от самото начало трябва да посещават специализирано дневно училище или интернат, ако има такова наблизо. Напоследък беше изяснено, че въпреки голямото значение на обучението за недъгавото дете, още по-важни са неговото щастие и приспособяване към живота. Това означава, че то ще стане по-общително, когато е в контакт както със здрави, така и с недъгави деца. То ще добие здрав поглед за света и себе си, ако расте с мисълта, че то в повечето отношения не се отличава от другите, и ще живее с чувството за безопасност, като знае, че е част от своето семейство. За предпочитане е детето да живее в къщи, ако това е възможно. Колкото по-малко е детето (особено до 6-8-годишна възраст), толкова повече се нуждае от близостта, любовта, отзивчивостта и грижите на хората, които му са най-близки, от чувството, че наистина принадлежи някому. Всичко това с по-голяма вероятност ще получи в къщи, отколкото и в най-добрия интернат. Напоследък се правят все повече усилия да се даде възможност на децата с физически недостатък да посещават, доколкото това е възможно, обикновените училища и всеки ден да участвуват възможно най-дълго време в редовните часове. Това означава увеличаване на училищните бюджети и обучаване на повече учители-специалисти за местните училища. В някои случаи детето с физически недостатък може да бъде обучавано част от деня в специален клас, а останалата част в редовния клас заедно със здравите деца. В други случаи учителят специалист може да помогне на редовния учител в преподаването на материала по такъв начин, че децата с физически недостатък да могат да го разбират и да вземат участие.

Доколко тази идея може да се осъществи на практика в различните страни и училища зависи от много фактори: от броя и квалификацията на учителите специалисти, от големината на класовете и на класните стаи, от вида и степента на физическия недостатък, от възрастта и предварителната подготовка на детето.

Дете с частична загуба на слуха. Дете, което леко недочува, се нуждае от обучение за разбиране на говора по движението на устните и може би от коригиране на говора. Дете с по-тежки слухови затруднения се нуждае от слухов апарат, от обучение за разбиране на говора по движението на устните, от слухови упражнения и коригиране на говора. След това специално обучение обикновено то вече може да посещава редовното училище.

Напълно или почти глухото дете. Едва ли има някаква полза от редовно обучение, докато детето не е усвоило добре начините за общуване с околните. Затова е необходимо дълго и специализирано говорно и езиково обучение с помощта на слухов апарат и много упражнения за разбиране на говор по движението на устните.

Обикновено такова обучение може да се получи само в по-големите градове. За глухото дете е важно да започне обучението между 2- и 3-годишна възраст, ако има възможност да живее близко до такова училище. В противен случай до 4-годишна възраст то трябва да постъпи в специален интернат, където се проявява разбиране и се задоволяват емоционалните потребности на малкото дете.

Сляпото дете може да има голяма полза от редовното училище (или детска градина), въпреки че същевременно се нуждае от специално обучение. Поразително и трогателно е да гледате колко добре се справя 3-4-годишното сляпо в група деца с нормално зрение. Неопитната учителка подобно на родителите отначало проявява излишно безпокойство и прекалени грижи за такова дете, но постепенно тя разбира, че прекомерната закрила не е необходима и само пречи на детето. Разбира се, трябва да се вземат разумни предпазни мерки и да се правят някои отстъпки. Другите деца обикновено по-лесно приемат детето с физически недостатък, след като са задоволили своето любопитство, като му са задали няколко въпроса. Те обикновено са снизходителни и му помагат по съвсем разумен начин.

Някои деца с парализа вследствие увреждане на мозъка или с детски паралич не се нуждаят от специално обучение, а само от специализирано лечение и упражнения на мускулите, което е възможно само на няколко определени места.

Ако наблизо няма такова подходящо място за провеждане на лечение, може да се наложи семейството да се премести.

Редовни медицински грижи. Родителите на дете с някакъв физически недостатък трябва, разбира се, да получат съвет от лекар специалист или от добра клиника. Ако те не са доволни или ако лечението им изглежда драстично, имат право да свикат консулт. Понякога родителите, които са получили разумни съвети от един лекар, се съветват с още един или двама лекари просто за по-голяма сигурност, но съществува вероятност да се объркат от малките разлики в лечението или терминологията и на края да имат повече съмнения, отколкото в началото.

Ако сте намерили добър лекар, който разбира проблемите на вашето дете, не го сменяйте и се консултирайте с него редовно. Лекарят, който познава детето и семейството от известно време, има възможност да предпише по-разумно лечение, отколкото друг, нов лекар. От психологическа гледна точка за детето с физически недостатък е вредно да бъде водено от един нов лекар на друг. Ако прочетете за някое ново откритие относно заболяване, подобно на заболяването на вашето дете, по-добре запитайте вашия лекар, вместо да се обръщате към изобретателя. Ако ефективността на това откритие е доказана, вашият лекар ще знае или ще може да разбере дали ще даде резултат във вашия конкретен случай.

Изоставане в умственото развитие

Случаите от действително изоставане в умственото развитие могат приблизително да бъдат разделени на три: органично, хормонално и „естествено". Органични са случаите, при които има физическо увреждане на мозъка, напр. от недостиг на кислород по време на раждането или при енцефалит. Хормонално обусловените случаи се дължат на недостатъчно функциониране на щитовидната жлеза. Ако тази недостатъчност се открие рано и се лекува правилно, умственото изоставане може да се сведе до минимум.

Повечето случаи от изоставане в умственото развитие са „естествени", в смисъл че не са причинени от болест, от нараняване или от нещо, което родителите са направили погрешно или не са извършили правилно. Интелигентността на детето е просто по-малка от средната, по същия начин както някои деца са по-умни, по-ниски или по-високи от нормалното. Интелектът на такова дете се развива непрекъснато, но по-бавно от нормалното. Ако дадено дете на 4 години има интелект на 3-годишно,. тогава на 16 години то сигурно Ще има интелект на 12-годишно дете. Казва се, че детето има коефициент на интелигентност 75 (3/4=12/16=75/100). Въпреки че може да се направи много за естествено изоставащото дете, за изоставането му не съществува лек, както няма лек за сини очи и за големи крака.


Какво стимулира детето най-пълно да развие своите способност


Възпитателните проблеми, които възникват при някои деца, изоставащи в своето умствено развитие, обикновено не се дължат на ниска интелигентност, а на погрешен подход към детето. Ако напр. родителите смятат, че детето е особено или се срамуват от него, те може да не го обичат достатъчно, за да се чувствува то сигурно и щастливо. Ако те погрешно смятат, че са виновни за неговото състояние, те могат да настояват за прилагане на всевъзможни неразумни методи на „лечение", които само го разстройват, без да му помагат. Ако ли те направят прибързаното заключение, че състоянието на детето е безнадеждно и че то никога няма да стане „нормално", те може би няма да му предоставят подходящи играчки, другарчета и подходящо обучение, неща, от които се нуждаят всички деца, за да се изявят техните най-добри възможности. Най-голяма е опасността, когато родителите се стараят да пренебрегнат признаците на неговото изоставане и се опитват да докажат на света и на себе си, че тяхното дете е толкова умно, колкото и всяко друго дете. Те го насилват във всяко отношение, опитват се да го научат на умения и маниери, преди да е готово за това, бързат с приучването му към гърне, в училището го записват в клас, за който то няма достатъчно сили, и се занимават в къщи с уроците му. Този непрекъснат натиск го прави упорито и раздразнително. Честите ситуации, с които то не може да се справи, го лишават от увереност.

За жалост изоставащото в своето умствено развитие дете, чиито родители са средно образовани хора и живеят щастливо, но скромно, преуспява повече от детето, чиито родители са с университетско образование или с големи амбиции за прогрес в живота. Последните са по-склонни да мислят, че високите бележки в училище, влизането в университета и получаването на професия са от жизнено значение.

Съществуват множество полезни и достойни длъжности, които най-добре се изпълняват от по-малко интелигентни хора. Всеки човек има право на свое място в живота и на образование. Дете, което изостава в умственото си развитие, трябва да се остави да се развива по свой маниер, да се храни, да ходи по нужда по начин, отговарящ на неговия етап на умствено развитие, а не на неговата възраст. То се нуждае от възможности да копае, да се катери, да строи и да дава воля на въображението си, когато е готово за това. То се нуждае от играчки, които му харесват, от възможността да играе с деца на неговото ниво и на които то може да се радва (даже и да са с една или повече години по-малки). Когато тръгне на училище, то трябва да бъде в клас, в който ще намери своето място и ще почувствува, че постига нещо. То има нужда да го обичат силно и да му се радват заради привлекателните му качества.

Всеки, който е наблюдавал групи от изоставащи в своето умствено развитие деца, знае колко естествени, приятни и привлекателни са повечето от тях, когато в тяхното семейство ги обичат такива, каквито са. И когато са заети в игра или с подходяща за тях учебна работа, те имат същото сериозно и задълбочено отношение като средните и по-интелигентните деца. С други думи, „тъпият" израз се появява по-скоро от това, че детето се чувствува не на място, отколкото от ниския коефициент на интелигентност. Впрочем повечето от нас също биха имали глупав израз, ако присъствуват на една лекция по теория на относителността, изнесена на високо ниво.

Разбира се, детето с леко или средно умствено изоставане обикновено расте в къщи. Там то като всяко средно дете получава най-голямо чувство за сигурност. За него ще е полезно по възможност да посещава детска градина, където учителките ще решат дали ще бъде в група, съответна на възрастта му, или в група с по-малки деца.


Грижи за умствено изоставащото дете в къщи


Когато родителите се убедят, че детето им изостава в своето умствено развитие, те обикновено питат лекаря какви специални играчки и учебни пособия да набавят и как да го занимават в къщи. Струва ми се, че това се дължи на естествената склонност да смятат в началото, че недъгавото дете е съвсем различно от другите деца. Разбира се, детето, което изостава в умствено отношение, има интереси и способности, които не отговарят на действителната му възраст; те отговарят на неговата умствена възраст. По всяка вероятност то ще иска да играе с по-малки деца и с играчки, подходящи за дете, на по-ранна възраст. На 5-6 години то няма да започне да завързва връзките на обувките си или да разпознава буквите. Може би ще се заинтересува от тази дейност няколко години по-късно, когато в умствено отношение навърши 5-6 години.

Майката на едно средно интелигентно дете не пита лекаря, нито чете книги, за да разбере неговите интереси. Тя по-скоро го наблюдава как играе със своите и с чуждите играчки и усеща какво може да му харесва. Тя вижда какво то се стреми да научи и тактично му помага.

С изоставащото дете е същото. Трябва да го наблюдавате, за да видите на какво се радва. Вие трябва да му купувате подходящи играчки, с които да играе в къщи и навън. Трябва да му помагате да открие децата, с които му е приятно да играе по възможност всеки ден. Трябва да го учите на умения, за които има нужда от помощ.


Изключително важно е да се избере съответният клас

Добре е да се консултирате с психиатър или психолог, когато имате съмнения, че детето ви изостава в умствено отношение (т. 570). От значение е да бъде изследвано с тестове на около 5-6-годишна възраст, преди да е постъпило в детската градина или в първи клас. Детето не трябва да отива в клас, в който ще му бъде много трудно. Всеки ден, в който то не може да върви в крак с другите, неговата увереност по малко се разрушава и повтарянето на класа е много болезнено за него. Ако то е само леко изостанало и учебната програма е такава, че всяко дете да може да допринесе нещо според своите способности, то може да успее да върви наравно с децата на своята възраст. Но ако изоставането му е по-значително или ако учебната работа е еднаква за всички деца в класа, тогава детето не трябва да постъпва в училище, преди да е готово за това. Вероятно ще трябва да изчакате една година или повече. Ако има детска градина, може би най-добре ще бъде да изчакате детето да постъпи в нея в годината преди тръгване на училище, за да не бъде разочаровано, че не преминава заедно със своята група в първи клас. От друга страна, ако програмата в детската градина е съвсем свободна, може би ще е по-добре да прекара там 2 години, особено ако няма много деца, с които може да играе в къщи.

В големите училища може да има специални класове за деца с по-значително умствено изоставане. Те започват занятия в специален клас на 6-, 7- или 8-годишна възраст, но започват работа с книгата няколко години по-късно в зависимост от своята готовност.

Ако по съвета на психолога родителите предварително са решили, че детето има нужда от специален клас, тогава те могат да се преместят в близост с такова училище, преди детето да е стигнало училищна възраст.

Ако е невъзможно да се консултирате с психолог, съветвайте се за детето с учителя или директора, като му изложите всички факти. Ако има съмнения за неговата готовност, по-добре е да се изчака по-дълго, отколкото да се започне много рано.


Интернат, ако той предлага по-добри възможности

По-късно винаги може да се прецени дали редовните или специалните класове в местното училище задоволяват нуждите на детето. Ако учебните занятия в обикновеното училище са много трудни за детето и там то не се чувствува на своето място или пък ако неговият физически недостатък прекомерно разстройва другите членове на семейството, може да се окаже по-добре за всички, ако детето се възползува от преимуществата на интерната. Родителите обаче трябва внимателно да проучат този въпрос. Обикновено напливът за такива училища е голям и понякога минават няколко години, преди детето да може да бъде прието. По-добре е да подадете молба отрано и по-късно да я изтеглите, отколкото да бъдете забавени, ако твърде късно решите, че детето трябва да постъпи в интернат.

Дете с тежко изоставане в психическото развитие

Дете на 1/2 или 2 години, което все още не може да сяда и не проявява почти никакъв интерес към хората и предметите, които го заобикалят, поставя много по-сложни проблеми. За него ще трябва дълго време да се грижат като за бебе. Поради неговите съвсем ограничени сетивни възприятия то извлича много малко полза от семейството, а и семейството на свой ред не може да му даде нещо. Въпросът, дали такова дете трябва да се отглежда в семейството или в специален интернат, е много сложен. Решението му зависи от степента на изоставането, от темперамента на детето, какво влияние оказва то върху другите деца в семейството. дали когато започне да проявява активност, може да намери другарчета за игра, които да го задоволяват, дали в някое от местните обикновени училища има специален клас, подходящ за него, а също така от наличността и качеството на специалното училище интернат. Но това зависи най-много от отношението на майката - дали ще се радва да се грижи за него или ще се изтощава физически и морално. На част от тези въпроси не може да се даде отговор, докато детето не стане на няколко години.

Някои майки са така устроени по природа, че могат да се грижат за едно изоставащо в умствено отношение дете, като намират начини, които не ги изтощават. Те могат да се радват на приятните качества на детето, да не се разстройват от трудностите, които то поставя пред тях, и да се отдават изцяло на грижите за него. Другите деца в семейството възприемат отношението на майката към такова дете. Чувството, че цялото семейство го приема такова, каквото е, дава възможност на изоставащото дете да изяви най-добрите си качества и му създава добра основа за неговия бъдещ живот. За него може да е най-полезно изобщо да живее в къщи.

Но някоя майка, която също така обича своето дете, непрекъснато се дразни и става нетърпелива, като се грижи за детето с такива специални нужди. Това може да повлияе зле върху нейните взаимоотношения със съпруга и с другите деца в семейството, те от своя страна могат да се разстроят от присъствието на умствено изоставащото дете. Такава майка се нуждае от помощ и съвети, които ще й помогнат по-търпеливо да се отнася към детето или да го устрои така, както ще бъде по-добре за всички членове на семейството.

Срещат се и такива майки, които с цялата си душа се отдават на грижите за силно изостаналото в умствено отношение дете и намират удоволствие в своята преданост към него. Но външният човек може да види, че тяхното чувство на дълг към детето е прекомерно, че те не отделят достатъчно внимание на съпруга си и на другите си деца, нито на своите естествени интереси. В крайна сметка, това не е полезно нито за семейството като цяло, нито за самото изоставащо дете. Майката се нуждае от помощ да възвърне своето чувство за мярка и да облекчи своята прекомерна заетост.


Монголизъм

Съществува особен вид органична умствена изостаналост, наречена монголизъм. Това е нарушение както на умственото, така и на физическото развитие. Очите са косо разположени и оттам състоянието е получило своето название. Има и други отличителни белези. Физическият растеж е бавен и детето никога не достига нормален ръст. В повечето случаи интелектът се развива бавно, но у някои деца достига значителна степен на развитие. По характер тези деца са много мили.

През последните години се доказа, че това заболяване е обусловено от хромозомна аномалия. Бел. ред.

Вероятността да се роди такова бебе се увеличава към края на плодоносната възраст на жената. Една млада жена, чието първо дете има монголизъм, може да бъде уверена, че вероятността да роди второ такова бебе на този етап в живота й е много малка.

Както и в други случаи от изоставане в умственото развитие, най-добрият подход към детето с оглед на неговото бъдеще зависи от развитието на детето, и от местните възможности за обучение и за общуване с другарчетата, от това, колко трудно или лесно майката ще може да се справя с всички свои задължения, включително и със специалните грижи за детето. Някои деца с монголизъм се отглеждат в къщи без прекомерни усилия от страна на родителите, братята и сестрите. В други случаи, когато детето поотрасте, се оказва, че и за него, и за останалите членове от семейството ще бъде по-добре, ако то постъпи в интернат. Като се вземе пред вид тази вероятност, разумно е отрано да се подаде молба за приемане, тъй като обикновено напливът е голям. Ако желаете, по-късно винаги можете да се откажете от мястото. Консултирането с компетентно лице ще ви помогне да вземете най-доброто решение.

Някои лекари препоръчват, ако родителите имат възможност, веднага след раждане да дадат детето в детски ясли, за да не се привържат към детето, което по всяка вероятност ще бъде недоразвито, и за да могат да насочат своите грижи към останалите си деца. За някои семейства това може да бъде подходящо, за други - не. Струва ми се, че родителите трябва спокойно и задълбочено да обмислят този въпрос, преди да вземат решение, и ако имат съмнения, ще им бъде от полза да се консултират с психиатър. Много малко семейства обаче могат години наред да посрещат разходите за частни грижи. Много малко държавни училища могат да приемат такива деца преди 5-годишна възраст и даже по-късно поради техните правилници или Поради липса на удобства.

Ревност и съперничество при децата
Ревността може да бъде и полезна, и вредна Това е силно...
Седем мита за разглезването на децата
Мит 1Ще разглезите бебето, ако се занимавате ...
Как да предпазите бебето си от хранителни алергии
За да намалите риска от поява на алергия у детето ви към...
Детето с физически недостатък
Отнасяйте се към него естественоДетето с физически...
Подхранващи маски за лице
Маска с бадемови трици Маската почиства лицето от...
Как да запазим семейното щастие
"И те заживели щастливо до края на дните си"... Това е...