Държавни детски градини
Откъде научихте за нашия сайт?

Игра и общителност при децата

Прегледи: 994 | Създадена: 26/06/2012
Игра и общителност при децата

Играта е сериозно занимание

Когато видим малки деца да строят с кубчета, да играят на самолети или да се учат да скачат на въже, ние си мислим, че децата просто се забавляват и че играта е съвсем различна от сериозните занимания, като ученето на уроци или ходенето на работа. Тази погрешна представа е насадена у нас още в нашето детство, когато на повечето от нас са казвали, че играта е удоволствие, учението - задължение, а работата е тежка и скучна необходимост.

Бебето, което прехвърля дрънкалката от едната си ръка в другата или пък се учи да пълзи надолу по стълбите, както и момченцето, което бута кубче по пролуката между дъските на пода, и си представя, че това е влак, работят усърдно - изучават света. Те се обучават за предстоящия полезен труд така, както и гимназистът изучава геометрия. Детето обича играта не защото е лесна, а защото е трудна. То се стреми всеки час и всеки ден да постига все по-трудни неща и да върши това, което по-големите деца и възрастните правят.

Майката на едногодишно дете се оплаква, че то се отегчава от кухите кубчета и иска само да нарежда тенджерите и тиганите едни в други. Причината за това е, че то вижда как майка му си „играе" с тенджери и тигани, а не с кубчета. Може би затова едногодишните деца са така прехласнати от цигарите.


Простите играчки са най-добри

Децата обикновено най-много обичат простите играчки и най-дълго играят с тях. Причина за това не е непретенциозността на децата, а тяхното богато въображение. Има два различни вида влакчета. Едните са метални и боядисани, за да приличат на истинските, и се движат по релси. Другите са направени от плоски дървени кубчета, които лесно се свързват. Единственото, което малкото дете може да прави, е да бута вагончетата от „истинския" влак по пода. Много трудно е да ги свърже заедно и да ги постави на релсите. Детето не може да сложи нищо в пътническия вагон, докато не се счупи покривът му. След известно време то започва да се отегчава. Вагоните от дървени кубчета са нещо друго. Детето може Да скачи цяла редица от тях и да се възхищава на дългия си влак. Две кубчета правят камион с ремарке. На него то може да нареди малки кубчета, да го нарече товарен влак и да пренася стока. Когато се отегчи от сухопътните превозни средства, кубчетата стават отделни лодки или редица шлепове с корабче. Така то може да продължава безкрайно.

Понякога родителите с ограничени материални възможности съжаляват, че не могат да купят на детето си лъскаво автомобилче с педали или кукленска къща. Но помислете си само колко много неща може да направи детето от една голяма картонена кутия. Тя ще бъде легло, къща, камион, танк, укрепление, къща за куклите, гараж. Но не смятайте, че на детето изобщо не трябва да се купуват хубави играчки. Ще дойде време, когато то с цялото си сърце ще иска велосипед с три колела или автомобилче, и вие също ще искате да му ги купите, ако можете. Искам само да кажа, че отначало трябва да му осигурите прости играчки. А по-скъпите играчки купувайте, когато имате възможност и когато разберете какво наистина харесва на детето.

Преди да може да си служи с ръцете, бебето обича да гледа ярко оцветени предмети, окачени на опънат през креватчето му конец, които леко се движат при движение на въздуха. През второто полугодие след раждането то обича да хваща, да дрънка и да дъвче разни предмети. Особено подходящи са по-новите пластмасови играчки (напр. малки халки, нанизани на голям пръстен). Боята, с която са оцветени, не излиза, няма опасност да се отчупи парченце от тях както от целулоидните играчки.

От година до година и половина детето много обича да нарежда нещата едно в друго и да ги тласка напред или да ги тегли по пода. Кубчето на четири колелца е любима играчка, но същата работа върши и обикновената кутия, вързана с канап. Впрочем тласкането напред предхожда тегленето. Кухите кубчета не привличат детето толкова, колкото тенджерите, тиганите, цедките и лъжиците.

Повечето деца през първите години обичат меките кукли и плюшените животни. Други пък са равнодушни към тях.

Към две години детето обича да имитира. Отначало то подражава непосредствено на онова, което правят майка му и баща му, напр. метене на пода, миене на чинии, бръснене. След две години неговото въображение става по-творческо. Това е период, когато детето играе с кукли и кукленски мебели, с камиони и коли и реди всичко с кубчета. Наредените едно върху друго кубчета са небостъргач. Наредени едно до друго те са влак. Те могат да се наредят по пода, като се очертае къща или лодка, в която може да се седне, и така до безкрайност. За всяко дете до 6-или 8-годишна възраст една голяма торба дървени кубчета с различна форма струва колкото 10 играчки.


Оставете децата да играят по своему

Възрастният, който играе с детето, често пъти неволно прави играта твърде сложна.

Майката, която е купила на малката си дъщеря кукла с цял гардероб дрехи, иска да облича куклата, както трябва, като започне от бельото. Но малкото момиченце може да иска да започне с червеното палтенце. Майката купува на малкото си болно момченце кутийка боички и блокче с картинки за оцветяване. То взема оранжевия молив и започва да драска нагоре-надолу по страницата, без да се стреми да спазва контурите и без да се безпокои, че рисува небето и тревата оранжеви. Трудно е за родителя да не каже: „Не, не така. Виж, ето как се прави". Или пък бащата, който никога не е имал възможност да играе с влакчета, купува цял комплект като новогодишен подарък на тригодишното си дете. Бащата бърза да го нагласи. Той сглобява релсите. Но момченцето е грабнало един от вагоните и го засилва през стаята така, че той се удря в отсрещната стена. „Не, не" - казва бащата, „Вагончето се поставя на релсите ето така". Детето бутва вагончето по релсите и на завоя то дерайлира. „Не, не" - казва бащата. „Локомотивът трябва да се навие - и той дърпа вагона". Но детето няма сила да навие локомотива или не може да постави вагоните на релсите. В тази възраст децата не се стремят към реализъм. След като баща му се е ядосвал 15 минути с него, детето започва да мрази тенекиените влакове и у него се появява неприятно чувство, че не е отговаряло на изискванията на баща си. То отива да прави нещо друго, което му е приятно.

Детето започва правилно да облича куклите, да оцветява правилно, правилно да играе с влакче на определен етап от своето развитие. Ако го насилвате, това само ще го накара да се чувствува несръчно и причинява повече вреда, отколкото полза. Детето обича да играете с него, ако искате да играете на неговото ниво. Оставете го да ви покаже как. Помогнете му, ако помоли за това. Ако сте му купили много сложна играчка, оставете го да играе с нея неправилно, както то си иска, или пък тактично я скрийте, докато поотрасне.


Щедростта не се насажда с насилие

Когато децата на 1/2, 2 и 2 1/2 години започнат да играят заедно, те доста безцеремонно си отнемат играчките едно на друго. Малкото дете никога не се разделя със своята собственост, за да се покаже, че е добро. То или стиска предмета, замахвайки към нападателя, или го дава в недоумение. Понякога майките се ужасяват, когато видят това.

Ако двегодишното ви дете непрекъснато граби играчките от Другите, това не означава, че то ще стане побойник. То е много малко, за да се съобразява с другите. Оставяйте го понякога Да грабва. Но ако прави това постоянно, добре е от време на време да играе и с по-големи деца, които вече могат да отстояват правата си. Ако то винаги заплашва някое от децата, известно време не ги събирайте заедно. Ако детето ви удря друго дете или го гледа свирепо, дръпнете го без обяснения и го заинтересувайте с нещо друго. По-добре е да не го засрамвате - това само ще го накара да се чувствува изоставено и да стане още по-агресивно.

Ако детето на 3 или повече години продължава да бъде необикновено агресивно и не може да привикне към колективна игра, време е да се замислите за живота му в къщи. Именно в тези по-малко сериозни проблеми на ранното детство добрият детски психиатър най-лесно и най-добре може да ви помогне.

Ако двегодишното дете не иска да се раздели със своята собственост, то се държи нормално за своята възраст. Постепенно то ще започне да става по-щедро, като израства психически и като се научи да обича и да се радва на другите деца. Ако го накарате да даде любимата си количка, когато друго дете я иска, у него се създава чувството, че целият свят - и децата, и възрастните, иска да му отнеме неговите съкровища. Това засилва неговите собственически чувства, вместо да ги намали. Към 3 години, когато детето стигне стадия да се радва на игрите с другите, вие можете да предложите следната игра: „Първо Джони да тегли количката, а Ани да се вози, а после Ани да дърпа количката, а Джони да се вози". По този начин поделянето на играчките става приятно, а не неприятно задължение.


Как да се помогне на първото дете да стане общително

Повечето първородни деца растат щастливи и доволни, както и следващите деца в семейството. Но за някои от тях е по-трудно да се приспособят към външния свят.

Една майка ми разказваше: „С второто бебе е толкова лесно. То не плаче. Много рядко ми създава трудности. То охотно си играе самичко и толкова се радва, когато се приближиш към него". След няколко години майката казваше: „Второто се държи така дружелюбно и е толкова общително, че всеки веднага го обиква. Когато вървим по улицата, непознати хора му се усмихват и ни спират да питат на колко е години и едва след това обръщат внимание на по-голямото, и то само от учтивост. Това наскърбява по-голямото. То много повече жадува за внимание, отколкото второто".

В какво се състои разликата. В някои семейства първото бебе получава премного грижи и внимание, отколкото му е полезно, особено след 6-ия месец, когато може вече само да се забавлява. Родителите непрекъснато му обръщат внимание, говорят му, взимат го на ръце повече от необходимото и по този начин потискат неговата инициатива. Това не му дава възможност да развие собствените си интереси. То много рядко има възможност да заговори първо, защото винаги родителите започват разговора. Твърде често родителите излагат на показ първородното си дете пред приятели и познати. В малка степен това не е вредно, но в по-голяма това прави детето стеснително. Ако първото дете се разболее, естествено родителите бдят загрижени и разтревожени над леглото му много повече, отколкото е нужно. Те приемат неговото непослушание много по-сериозно, отколкото това е необходимо, и правят голям въпрос от него.

Това непрекъснато внимание и суетене около детето го разглезва в две отношения: то расте с мисълта, че е център на вселената и че всеки автоматически трябва да му се възхищава независимо от това, дали се държи добре или не. От друга страна, то не се е опитвало само да се забавлява и да бъде общително и приятно за околните.

Разбира се, първото дете не трябва да се пренебрегва. То се нуждае от любов и внимание, но вие трябва да го оставите да си играе самостоятелно, докато това го задоволява и увлича, без да се намесвате, без да го наставлявате, без да му се сърдите или да се безпокоите. Дайте му възможност от време на време то да започва разговора с вас. Когато дойдат гости, оставете то само да се сприятели с тях. Когато дойде при вас за игра или за ласки, отнасяйте се дружелюбно и топло, но когато то поиска, оставете го да се върне към своите занимания.

Друг фактор, който понякога прави първото дете необщително, е твърде сериозното отношение на родителите към своите задължения. Те може би не са сурови хора и се държат добродушно със своите приятели и със своите следващи деца. Но те просто прекомерно се стараят за първородното си дете.

Ще ви стане ясно какво искам да кажа, ако сте виждали как нервен човек се опитва за първи път да язди кон. Той седи вдървен, не знае как да се приспособи към движенията на коня и е ненужно деспотичен. Трудно е и за коня, и за ездача. Опитният ездач знае как да се отпусне, как да се приспособи към движенията на коня и как леко да го насочва. Отглеждането на дете далеч не е като язденето на кон, но и в единия, и в другия случай принципът е същият.

Подобен пример представлява младият офицер или ръководител, който за първи път оглавява други хора. Ако не е много сигурен в себе си, отначало той е ненужно сериозен и строг от страх да не загуби контрола върху своите подчинени. По-опитният човек не се страхува да се отнася към своите подчинени Дружески и да се вслушва в гласа на здравия разум.

Но ще кажете: „Там е работата, че аз съм неопитна". Не е необходимо да имате опит, за да се справите с едно бебе - това, което ви трябва отначало, е дружелюбното отношение. Детето няма да ви изхвърли от седлото както коня (поне докато порасне) и то няма да ви се смее, както биха ви се смели рота войници. Не се страхувайте да бъдете естествени и приветливи. По-добре бъдете прекалено добродушни, отколкото груби.

Ревност и съперничество при децата
Ревността може да бъде и полезна, и вредна Това е силно...
Седем мита за разглезването на децата
Мит 1Ще разглезите бебето, ако се занимавате ...
Как да предпазите бебето си от хранителни алергии
За да намалите риска от поява на алергия у детето ви към...
Детето с физически недостатък
Отнасяйте се към него естественоДетето с физически...
Подхранващи маски за лице
Маска с бадемови трици Маската почиства лицето от...
Как да запазим семейното щастие
"И те заживели щастливо до края на дните си"... Това е...