Държавни детски градини
Откъде научихте за нашия сайт?

Ваксинации при бебетата

Прегледи: 1440 | Създадена: 07/06/2012
Ваксинации при бебетата

Записвайте си ги

Добре е да имате подписан от вашия лекар списък на всички ваксинации, направени на вашето дете (както и чувствителността към лекарства, ако има такива), и го носете със себе си, когато пътувате. Това е удобно, в случай че се премествате или смените лекаря. Разбира се, винаги можете да попитате лекаря, който е ваксинирал детето, но това не винаги може да се направи бързо при спешен случай. Най-честият спешен случай е, когато детето се нарани далеч от къщи и трябва да се вземат мерки против тетанус. Много е важно за лекуващия лекар да знае дали детето има такава ваксинация.


Ваксинация против дифтерия, тетанус и коклюш (дифтеткок)


Ваксинацията срещу тези три болести обикновено е комбинирана (три ваксини в една инжекция). Трябва да се започнат рано, за предпочитане е един месец след раждането. Правят се три инжекции (всяка инжекция съдържа ваксина против дифтерия, коклюш и тетанус) най-често през един месец. Ако интервалът между инжекциите е повече от 1 месец, ефектът не е по-лош.

От трите инжекции обикновено се получава висок имунитет, но след няколко месеца той започва да отслабва. Затова след 1 година се прави реваксинация (между 12-тия и 18-тия месец), за да се повиши отново имунитетът. Към 4-годишна възраст се прави нова реваксинация.

Тази комбинирана ваксина често дава реакция (заради коклюшната ваксина), която се изразява в температура, разкършеност, липса на апетит, болезненост около ваксинираното място, които обикновено започват 3-4 часа след инжектирането. Лекарят може да предпише лекарство за облекчаване на състоянието. На следващия ден кърмачето трябва вече да се чувствува добре.

Ако след това все още има температура, не трябва да се вини ваксинацията - това се дължи на нова инфекция. Тези инжекции не предизвикват кашлица, нито простудни симптоми.

У нас тройната ваксинация с дифтеткок се прилага от 3-месечна възраст с 3 инжекции през интервал от 1 месец, първа реимунизация се прави след 1 година (между 1 1/2 година и 2-годишна възраст) и втора реимунизация - на 4-годишна възраст.

Лекарите обикновено не правят тази ваксинация, когато кърмачето има простуда или друга някаква инфекция. Обикновено не се ваксинират деца над 1-годишна възраст по време на епидемия от детски паралич, за да не се намали временно устойчивостта им към тази болест. Под една година рискът е малък.

Обикновено се образува втвърдяване на мястото на инжекцията. То остава няколко месеца и не трябва да ви безпокои.

Сега ще говорим за трите съставни части на тази комбинирана ваксина.

Ваксината против коклюш е една от съставките на дифтеткока.Тя се приготвя от убити възбудители на коклюша. Тя не предпазва напълно срещу коклюш. но ако ваксинираното дете се разболее, болестта протича леко. Коклюшът е опасна болест за кърмачетата и затова ваксинациите се започват толкова рано.

Необходими са 2-3 инжекции и известен период от време, преди ваксината да може да стимулира организма да си изработи висока устойчивост. Така че не може да се очаква незабавно действие, ако първата ваксинация е направена, след като детето вече е било в контакт с болен.

Дифтеритният анатоксин е втора съставна част на дифтеткоковите инжекции. Дифтерийният токсин (отровно вещество, отделяно от дифтерийните бактерии, което предизвиква уврежданията при заболяване) се обработва химически, за да се превърне в неотровно вещество - токсид. При инжектиране той може да стимулира организма да си изработи имунитет срещу дифтерийния токсин. Препоръчват се 3 инжекции в ранния кърмачески период и реваксинацията на 1-год. възраст и след това всеки 3 години. По този начин детето ще бъде почти сигурно защитено от дифтерия.

Тетаничният анатоксин е третата съставка на дифтеткоковите инжекции. Тя се приготвя от отровното вещество (тетаничен токсин) в тетаничните бактерии. След няколко инжекции организмът се стимулира да си изработи бавно дълготраен имунитет срещу тетанус. Трябва да се прави разлика между термичния токсоид и антитоксина, който представлява противотетаничен конски серум и дава бърза, но временна защита.

Тетанусът е опасна инфекция. Бактериите най-често се срещат в почвата или на други места, където е имало конски и говежди тор. Бактериите все още доста често се намират и по градските улици. Инфектирането с тетанус е по-вероятно при дълбоки наранявания. Например най-опасни са дълбоките пробождания с гвоздей в обора. Много хора смятат, че има опасност от тетанус, ако гвоздеят е ръждив. Това не е вярно.

В наше време при тежко нараняване на дете, което си е изработило имунитет в резултат на ваксинация с тетаничен анатоксин, се прави само реимунизация с анатоксин, за да се засили имунитетът. Но ако лекарят не знае дали изобщо е правена ваксинация с тетаничен анатоксин, за по-сигурно той трябва да инжектира противотетаничен конски серум. Ето защо трябва винаги да носите имунизационен паспорт, когато сте далеч от вашия лекар.

Имунитетът срещу тетанус се изработва бавно и едва след втората инжекция достига такова ниво, което осигурява безопасност на детето. Така че няма смисъл да се започва ваксинация, след като детето се нарани тежко. В такъв случай трябва да се инжектира конски серум, за да се получи незабавна защита.

Реваксинация се прави една година след ваксинирането и след това на всеки три години. Освен това, ако детето някога тежко се нарани, трябва да му бъде направена още една инжекция с тетаничен анатоксин. Тя веднага повишава нивото на имунитета.


Противотетаничен антитоксин (конски серум)

Дълго преди откриването на тетаничния токсоид, който осигурява дълготраен имунитет, се използуваше антитоксичен конски серум. У коне се инжектират тетанични бактерии, докато в кръвния им серум се образува имунитет срещу тази болест. Част от този серум се инжектира у човек, който е получил тежко нараняване. По този начин човек заема част от устойчивостта на коня, но тя трае само няколко седмици. Лошото при инжектирането на конски серум е, че след две или повече седмици той предизвиква серумна болест (копривна треска и температура). След първото инжектиране може да настъпи и рязко повишаване на чувствителността на организма към серума. В такъв случай повторното инжектиране може да бъде понесено много тежко, ако не се вземат специални мерки.

Ако нараненото дете или възрастен нямат имунитет след ваксинация с тетаничен анатоксин или нямат доказателства за това, често пъти е трудно да се реши дали е необходимо да се инжектира конски серум, напр. ако раната не е дълбока или ако не е сигурно дали в нея са попаднали тетанични бактерии. Този въпрос трябва да се разрешава във всеки отделен случай от лекари и от родители. Серум обикновено не се дава за порязвания и драскотини, които детето получава в къщи.


Ваксинация срещу вариола

Тя е задължителна за всички кърмачета. Прави се, преди кърмачето да навърши една година. когато то я понася по-леко. Вариолата е сериозна болест и ваксинацията е сигурно превантивно средство.

У нас първата противовариолна ваксинация се прави във възрастта между 4-ия и 18-ия месец; първата реваксинация се извършва на 5 години, втората - на 10 години и третата - на 18-20 години.

Ваксината съдържа вируса на вариолата у кравата и когато ваксинацията е сполучлива, бебето фактически преболедува от кравешка вариола в лека форма. Кравешката вариола, макар и да е лека болест, създава у човека имунитет срещу тежката вариола.

Някои бебета не трябва да се ваксинират през първата година. Ако имат екзема или друго кожно заболяване, ваксинирането трябва да се отложи до преминаването на изрива (освен когато има случаи от вариола в страната). Кърмачета с екзема или други изриви понякога получават тежки реакции от ваксината. Ваксинирането трябва да се отложи, ако бебето е слабичко или болнаво. Не трябва да се ваксинира в много топло време, при простудно заболяване в семейството или когато кърмачето има простудно заболяване или друго неразположение. Ваксинацията трябва да се отложи също така, ако в семейството има друго дете с екзема, което не е ваксинирано. То може случайно да се зарази от ваксинацията на ваксинираното дете. За абсолютна сигурност детето трябва да се реваксинира всеки 5 години.

Когато се появят случаи от вариола в страната, всички трябва незабавно да бъдат реваксинирани.

Лекарят поставя капчица ваксина върху кожата на бебето и след това драсва кожата през капчицата. Първоначално няма реакция. След около 3 дни се появява малка червена пъпчица, която скоро се покрива с белезникаво мехурче. Тя постепенно се увеличава и кожата около нея се зачервява. Реакцията е най-силна на осмия или деветия ден. Ако реакцията е лека червенината и отокът не са по-големи от 1- или 2-стотинкова монета. (Съжалявам, но тук не се отбелязва за каква по-точно монета става въпрос, от кое време, от коя деноминация, инфлация и прочее, та затова, не разчитайте особено на тия големини :-) Б. на Виктор) При средна реакция може да са по-големи от двулевова монета. Когато ваксинацията е лека, кърмачето може изобщо да не прояви болестни симптоми. Ако е средна, то се чувствува неразположено, загубва апетит и температурата му се повишава. Не ваксинирайте кърмачето, ако ви предстои да пътувате или ако ще бъдете много заети.

След това мястото на ваксинацията засъхва и се покрива с твърда кафява коричка, която пада след няколко седмици.

Не трябва да се прекратява достъпът на въздух до мястото на ваксинацията. Най-добре е то да се остави открито под дрехите, стига бебето да не го разчесва. Ако е горе на ръката и бебето разчесва ваксинираната язвичка, можете да прикрепите квадратче стерилна марля от вътрешната страна на нощничката или ризката, така че да покрива мястото на ваксинацията. Ако някое момиченце е ваксинирано на бедрото, за да се избегне белегът на ръката, и няма дрехи, които да предпазват мястото на ваксинацията от разчесване, закрепете на това място квадратче стерилна марля с две тесни ивици лейкопласт. Но не залепяйте лейкопласт около крака или ръката околовръст, за да не се прекъсне нормалната циркулация на кръвта.

Не е необходимо да правите нищо за ваксинацията през първите 3-4 дни. След появата на бялото мехурче кърмачето не се къпе във ваничка, защото е по-добре пъпчицата да не се размеква и отваря. От появяването до падането на коричката измивайте бебето само с гъба.

Въпреки че тежките реакции от ваксинацията не са чести и рядко водят до усложнения, бъдете във връзка с лекаря, ако ръката на бебето силно се възпали, ако то има висока температура или ако реакцията продължи и след десетия ден.

Ако ваксинацията не хване, това не значи, че човек има имунитет. Това показва само, че ваксината е била слаба и не е проникнала през кожата.

Кърмачето трябва да се ваксинира дотогава, докато ваксината хване.

Когато някой човек, успешно ваксиниран преди години, бива реваксиниран, на кожата му отново трябва да има някаква реакция. Ако предишния му имунитет е отслабнал значително, реакцията на организма ще бъде почти същата като при първата ваксинация. Ако предишният му имунитет е още силен, тогава се образува малка пъпчица, която трае няколко дни и преминава, без да се образува връхче. Ако на кожата не се получи реакция, това означава, че ваксината е била слаба или не е проникнала през кожата. В такъв случай ваксинацията трябва да се повтори.


Ваксина против полиомиелит

Ваксината на Солк за защита срещу полиомиелит (детски паралич) е вече широко разпространена и трябва да се дава на всички деца. Тя до голяма степен намалява вероятността от парализа при заболяването. Лекарят ще ви посъветва на каква възраст да започнете и през какви интервали да правите имунизациите. Светът трябваше дълго да чака за тази ваксина. Всяка ваксина се прави от възбудителите на съответната болест. Полиомиелитът се предизвиква от вирус и беше много трудно този вирус, както й други вируси, причиняващи болести у човека, да бъде отгледан извън човешкото тяло. Трима учени, д-р Джон Ендърс, д-р Фредерик Робинс и д-р Томас Уелър, най-после откриха как да го отглеждат в тъканни клетки от маймуни. Разрешаването на този проблем даде възможност на д-р Джонас Солк да създаде ефикасна и сигурна ваксина.

У нас се прилага много ефикасната и удобна ваксинация през устата с жива противополиомиелитна ваксина на Сейбин, която включва трите типа полиомиелит ни вируси. Започва се от 2-месечна възраст и се продължава по специалната схема.

Ревност и съперничество при децата
Ревността може да бъде и полезна, и вредна Това е силно...
Седем мита за разглезването на децата
Мит 1Ще разглезите бебето, ако се занимавате ...
Как да предпазите бебето си от хранителни алергии
За да намалите риска от поява на алергия у детето ви към...
Детето с физически недостатък
Отнасяйте се към него естественоДетето с физически...
Подхранващи маски за лице
Маска с бадемови трици Маската почиства лицето от...
Как да запазим семейното щастие
"И те заживели щастливо до края на дните си"... Това е...