Държавни детски градини
Откъде научихте за нашия сайт?

Разглезване на бебето

Прегледи: 1024 | Създадена: 04/06/2012
Разглезване на бебето

Може ли да се разглези бебето

Този въпрос възниква естествено през първите седмици, ако бебето плаче много в интервалите между хранене, вместо да спи спокойно. Вие го вземате на ръце, разхождате го и то спира да плаче, но щом го сложите да легне, то отново започва. Не се страхувайте от разглезване през първия, дори и през втория месец. По всяка вероятност такова малко бебе не се чувствува добре или пък е възбудено. Ако спира да плаче, когато го взимате, това е, защото движението, разнообразието и притискането на корема му към топлото ви тяло го карат поне временно да забрави болките и нервното си състояние. Даже по-късно и да решите, че се е разглезило в тази ранна възраст, за няколко дни вие можете да го оправите през първите четири-пет месеца.

Към третия месец може повече да се съмнявате

Причините за физическа болка - колики, раздразнителен плач, в повечето случаи изчезват до края на третия месец. (Много малко кърмачета имат остри колики до четвъртия или петия месец.) Вие забелязвате, че кърмачето, което е имало колики, вече не се събужда изведнъж с болки и подут корем. Бебето, което е имало пристъп от раздразнителен плач, вече не страда и вече не се редуват периоди на жален плач и на спокойствие. Естествено някои от кърмачетата, които са държани на ръце и носени в продължение на три месеца, са малко разглезени. Те искат компания и носене на ръце. Разумно е сега да станете малко по-твърди. Не искам да кажа изведнъж да станете съвсем строги. Но когато дойде време за сън, кажете приветливо, но твърдо на бебето, че трябва да спи и че вие трябва да си отидете, дори и да поплаче няколко минути. (По-тежките форми на този проблем са разгледани в точка 284.)
Съществуват и други пътища към разглезването, по които майката постепенно тръгва към средата и края на първата година.

Родител, който премного забавлява бебето

До леко разглезване може да се стигне, когато майката (бащата или бабата) е така очарована от бебето, че когато то е будно, редовно си играе с него: носи го, танцува с него, друса го на колене, играе на „пляс-пляс ръчички" или го разсмива. (Всеки прави това по малко.) Постепенно бебето забравя да се забавлява само. Когато е само, то се чувствува отегчено, изоставено и нещастно и плаче за внимание. Това, което отначало е било приятно за майката, се превръща в безкрайно задължение.

Родители, които лесно се подчиняват

Ако майката взема бебето и го носи на ръце веднага щом като се разплаче, след два месеца то непрекъснато ще плаче и ще протяга ръчички да го вземе, когато е будно. Ако тя продължава да отстъпва, след време то разбира, че може да й се налага, става все по-тиранично и иска да го носят. Майката, без да иска, негодува срещу това поведение и започва да се ядосва на бебето. Това я кара да се чувствува виновна и освен това тя не знае как да излезе от затруднението.

Някои причини за разглезване

Защо родителите разглезват децата по този начин? Първо, това става обикновено с първото бебе и повечето от нас малко или много разглезват първото си дете. За повечето хора първородното е най-обаятелното същество, с което могат да играят. Ако за известно време мъжът може да бъде изцяло погълнат от нова кола, а жената от кожено палто, лесно е да се разбере защо в продължение на месеци бебето може да поглъща цялото им внимание. Но очарованието не е единственият фактор. Родителите са склонни да пренасят върху първородното си дете всички свои несбъднати надежди и опасения. У тях съществува и тревогата, непознатото чувство, че са изцяло отговорни за безопасността и щастието на едно безпомощно човешко същество. Неговият плач ви кара да направите нещо. При второто бебе вие сте по-сигурни и имате чувство за мярка. Вие знаете, че за доброто на детето трябва да му отказвате някои неща, и не се чувствувате виновни, когато, уверени в правотата си, проявявате коравосърдечие.

Някои родители са по-склонни към разглезване на децата в сравнение с други: напр. родители, които дълго са чакали бебе и се съмняват дали ще имат второ; родители с ниско самочувствие, които доброволно стават роби на детето и очакват то да стане това, което те никога не са могли да бъдат; родители, които са осиновили дете и смятат, че трябва да полагат свръх-човешки усилия, за да бъдат като истински родители; родители, които са изучавали детска психология в университета или са учили в сестринско училище; родители, завършили медицина или работили професионално в тази област, се чувствуват длъжни да покажат своите способности (впрочем работата е много по-трудна, когато знаеш теорията); родители, които се срамуват, че са се карали на бебето и се стремят да компенсират това, като му дават всичко, което поиска; родители, които се чувствуват ядосани или виновни, когато чуят бебето да плаче и не могат да понасят този плач.

Независимо от мотивите всички тези родители са готови да жертвуват собственото си удобство и права и да дадат на бебето всичко, което поиска. Това не би било лошо, ако бебето знаеше какво е разумно, за да го пожелае. Но то не знае кое е полезно за него. По природа то очаква родителите да го насочват. Това го успокоява. Когато те се колебаят, то е неспокойно. Ако те винаги разтревожени го вземат на ръце, когато плаче - като че ли би било ужасно да го оставят там, то също добива чувството, че наистина това би било ужасно. И колкото повече се подчиняват на неговите заповеди, толкова по-взискателно става то. (Всеки човек независимо от възрастта се налага над по-отстъпчивия.)

Как се оправят разглезените деца

Колкото по-рано разберете това, толкова по-лесно ще го постигнете. Но затова е необходима голяма воля и до известна степен коравосърдечие. За да изпаднете в подходящо настроение, трябва да помните, че прекомерната взискателност и излишната зависимост са в крайна сметка по-лоши за бебето, отколкото за вас. Те го правят неприятно за околните и за самото него. Така че вие го превъзпитавате за негово собствено добро.

Съставете си програма (ако е необходимо, я напишете), според която трябва да се занимавате с домакинска работа или с нещо друго през по-голямата част от времето, когато бебето е будно. Изпълнявайте я усърдно, за да създадете съответен навик у бебето и у себе си. Когато то заплаче и протегне ръчички, обяснете му дружелюбно, но твърдо, че непременно трябва да свършите тези работи през този следобед. Въпреки че не разбира думите, то разбира интонацията на гласа. Продължавайте работата си. Най-труден е първият час на първия ден. Някои бебета приемат промяната по-добре. ако отначало през по-голяма част от времето те не виждат и не чуват майка си. Това им помага да се задълбочат в нещо друго. Други се приспособяват по-лесно, ако поне виждат майка си и тя им говори, въпреки че не ги взема на ръце. Когато донесете на бебето играчка и му покажете как се играе с нея или в края на следобеда решите, че е време да поиграете малко с него, седнете на пода до него. Разрешете му, ако иска, да се покатери в ръцете ви, но не възвръщайте навика да го разхождате. Ако сте на пода с него, то може да изпълзи от вас, след като разбере, че няма да го разхождате на ръце. Ако го вземете и го разхождате, то шумно ще протестира в момента, в който поискате да го оставите. Ако продължава да негодува, когато седнете с него на пода, заемете се с друга работа.

Хроничната съпротива при поставяне на кърмачето да спи

Това затруднение възниква незабелязано, и то в повечето случаи при кърмачета с колики или с пристъпи от раздразнителен плач. На това може да се гледа като на форма на разглезване. Бебето страда от колики почти всяка вечер през първите два-три месеца. Майката открива, че то се успокоява, когато го носи на ръце. Това успокоява и нея. Но към три-четири месечна възраст тя постепенно разбира, че бебето вече няма болки и не страда - сега неговият плач е сърдит и настойчив. То иска да го носят, понеже е свикнало, и смята, че му се полага. То почти начумерено гледа майка си, когато тя седне да почива, като че ли й казва: „Хайде, ставай"!

Кърмачето, което всяка вечер упорито иска да бъде носено, постепенно се научава да стои будно все по-дълго време - отначало до 21 часа, после до 22, 23 часа и даже до полунощ. Майката казва, че клепачите му често се затварят и главата му увисва, докато го носи, но щом се опита да го сложи в леглото, то се събуждало с негодуващ плач.

Такъв проблем при заспиване е изтощителен и за бебето, и за родителите. То става по-раздразнително през деня и може да започне да се храни по-лошо. Родителите, без да искат, се дразнят и негодуват все повече. Кърмачето не трябва по този начин да разиграва възрастните всяка вечер. Те съзнават това, но не знаят какво да правят. Струва ми се, че и бебето чувствува, че не трябва да му се разрешава такова налагане. Лесно е да се отучи от този навик, щом като родителите разберат, че е вреден както за него, така и за тях. Средството е просто: сложете бебето да легне в приличен час, кажете лека нощ нежно, но решително, излезте от стаята и не се връщайте. Повечето бебета ще плачат ожесточено 20-30 минути първата вечер и когато видят, че нищо не става, те изведнъж заспиват. Втората вечер ще плачат само 10 минути. Третата обикновено няма плач.

За родителите с меко сърце е трудно, докато бебето плаче

Те си представят най-лошото: че си е заклещило главата в перилата на креватчето, че е повърнало и лежи сред изцапаните завивки или поне, че се страхува от това, че са го изоставили. От бързината, с която този проблем може да бъде ликвидиран през първата година, и от това, че то веднага става по-щастливо, съм убеден, че в тази възраст то плаче само от гняв. Важно е да не влизате при бебето на пръсти, за да видите дали всичко е наред или да го успокоите, че сте наблизо. Това само го ядосва повече и то плаче по-дълго.


Ако плачът през тези няколко вечери може да събуди други деца или да ядоса съседите, можете да заглушите звука, като сложите черга или одеяло на пода и одеяло на прозореца. Меките повърхности от този тип поглъщат звука учудващо добре.

Понякога е полезно да обясните на нервните съседи защо бебето плаче, да ги уверите, че това ще трае само няколко нощи и да ги помолите за малко търпение.

Събуждането през нощта

При тази форма на разглезване кърмачето ляга и заспива като ангел, но добива навика редовно да се буди в средата на нощта. Понякога това започва при тежка простуда или възпаление на ухото, поради което то се събужда от болка. Това кара родителите да тичат при него и през следващите вечери, щом чуят проплакване, даже и простудата да е преминала. Понякога това будене започва и при болезнено поникване на зъби. Струва ми се, че всички кърмачета, както и възрастните се пробуждат по няколко пъти нощем, за да се обърнат. Мисля, че когато в продължение на няколко нощи бебето е вземано на ръце, то свиква да се разсънва, за да се радва на компанията.

Ако родителите не знаят как да ликвидират това положение, бебето може да свикне да се буди няколко пъти и всеки път да бодърствува все по-дълго, да иска не само компания, но и разхождане и да се противопоставя на лягането с ожесточен плач. Зная случаи, когато разходката трае 3-4 часа всяка нощ. Това дори е по-уморително и раздразнително за бебето и за родителите, отколкото съпротивата при първоначалното заспиване.

В повечето случаи това положение лесно се поправя. Бебето трябва да разбере, че нищо не печели, като се буди и плаче. Това обикновено се постига за 2-3 нощи, като оставите бебето да плаче и не отивате при него. Първата нощ ще плаче 20-30 минути (може да ви се стори по-дълго) втората нощ - 10 минути. третата изобщо няма да плаче.

Има и едно допълнително изискване. Бебето не трябва да вижда родителите, когато се буди. Ако ги вижда, дори и да се преструват, че спят, това го ядосва и го кара неопределено дълго да плаче. Важно е кърмачето да бъде в отделна стая поне за няколко нощи, докато се отучи независимо от неудобствата. Ако това е абсолютно невъзможно, може да се сложи параван или перде, за да не вижда родителите си. Прочетете и другите съвети в предишната точка.

Разглезеното бебе, което повръща

Някои бебета (и малки деца) лесно повръщат, когато са ядосани. Майката се разстройва и показва това със загрижения си поглед, с бързината при почистването, с израза на състрадание, с това, че при следващото разплакване тя мигновено отива при бебето. То разбира това и следващия път, когато се ядоса, като че ли повръща нарочно. Започва да се плаши от повръщането, защото и майка му е уплашена. Майката не трябва да обръща внимание на повръщането, ако бебето се мъчи да й се налага по този начин. Ако тя се опитва да преодолее неговото упорство, тя трябва да устои и да не влиза при него. Може да почисти по-късно, след като то заспи.

Ревност и съперничество при децата
Ревността може да бъде и полезна, и вредна Това е силно...
Седем мита за разглезването на децата
Мит 1Ще разглезите бебето, ако се занимавате ...
Как да предпазите бебето си от хранителни алергии
За да намалите риска от поява на алергия у детето ви към...
Детето с физически недостатък
Отнасяйте се към него естественоДетето с физически...
Подхранващи маски за лице
Маска с бадемови трици Маската почиства лицето от...
Как да запазим семейното щастие
"И те заживели щастливо до края на дните си"... Това е...