Държавни детски градини
Откъде научихте за нашия сайт?

Хормонални противозачатъчни средства

Прегледи: 1407 | Създадена: 28/05/2012
Хормонални противозачатъчни средства

В 1952 г. бяха създадени научните предпоставки за временно освобождаване на жената от способността да зачева с помощта на хормонни препарати. Резултатите от едно голямо изследване в Пуерто Рико, които Пинкъс публикува през 1958 г., откриха нова ера в антиконцепцията. Оттогава насам изследванията върху хормоналната антиконцепция станаха толкова много, че е трудно да се обхванат. В 1973 г. имаше вече около 200 препарата, които понастоящем се вземат от кръгло 100 милиона жени. В ГДР още през 1975 г. всяка трета от способните да зачеват жени употребяваше „хапчето". То бе наречено „anti-baby-pill"49. По-подходящо е обаче названието „Хапче за желано дете" (Мелан), тъй като ние няма да го употребяваме против зачатието на дете въобще, а за създаване му в желания момент.

Най-важните съставки на хапчето са два хормона: естроген (хормон на женското полово развитие) и гестаген (т.нар. „хормон на бременността"). В съвременните хормонални антиконцепционни средства най-често се комбинират естроген и гестаген. Препаратите се различават главно по съотношението на двете съставки. Днес дозите на последните са несравнимо по-малки, отколкото в първите години след създаването на хормоналните антиконцепционни средства - колкото предпазването от бременност да бъде гарантирано. Заедно с комбинираните съществуват и секвенциални препарати. Те съответствуват на двуфазния менструален цикъл. Таблетките за първата, 15-дневна фаза съдържат само естрогени, а в тези за втората, 5-дневна фаза са добавени и гестагени. Секвенциалните препарати имат по-малко странични явления, т.е. понасят се по-добре, но не са толкова сигурни, колкото комбинираните.


КАК ДЕЙСТВУВА „ХАПЧЕТО"?

Хормоналните антиконцепционни средства действуват върху хипо-физнохипоталамусната система в главния мозък (вж. глава 1), като потискат секрецията на „командни" хормони за яйчниците Вследствие на

това яйцето не узрява и овулацията се прекратява. Затова тези противозачатъчни средства в началото бяха наречени орални (вземани през устата) блокатори на овулацията. Днес вече знаем, че този фактор наистина е най-важният, но не и единственият, чрез който комбинираният препарат предпазва от бременност. Той влияе и непосредствено върху яйчниците, като потиска производството на хормони, променя лигавицата на матката по такъв начин, че се осуетява загнездването и развитието ма оплодената яйцеклетка. Накрая естрогенът в него сгъстява дотолкова слузта в маточния канал, че спермиите трудно могат да проникнат в нея.

Освен това хапчето вероятно увеличава подвижността на яйцепроводите, така че яйцето бива изхвърлено по-бързо, а с това намаляват изгледите то да бъде оплодено.

Взаимодействието на тези фактори прави оралната антиконцепция най-надежден от всички съществуващи методи. Може да се каже, че хапчето е абсолютно сигурно средство, при условие че жената никога не пропуска да го вземе съгласно предписанията.

Както видяхме, за да може да подействува, хапчето оказва многостранно влияние върху организма на жената. Поради това то се получава само с рецепта. Под контрола на гинеколога то не може да навреди. Той ще установи най-напред най-подходящия за всяка жена препарат, при нужда ще я посъветва да премине към друг препарат или изобщо да приложи друг метод. В ГДР се предлагат: овосистон, ноновлон, двуфазният препарат секвенцовосистон, а напоследък - гравистат и „седмичното хапче" депосистон с удължено действие. Те се дават безплатно на осигурените срещу рецепта.

Опаковките на най-употребяваните марки съдържат 21 таблетки във фолио, на което са отбелязани дните на седмицата. На петия ден от цикъла се взема първото хапче. Ако лекарят не е дал друго предписание, всекидневно се взема с малко течност по една таблетка, по възможност винаги в едно и също време (вечер, преди лягане). Пълна сигурност се постига четири седмици след вземането на първото хапче: Ако жената пропусне веднаж вземането, тя може да го навакса на другата сутрин. Ако са изминали повече от 36 часа от момента на вземане на последното хапче, предпазването от бременност трябва да се допълни с някои други методи или с полово въздържане. След 21 дни следва 7 дневна пауза, по време на която не се вземат хапчета. Обикновено по време на паузата настъпва кървене, което наподобява менструалното. Независимо от продължителността му с новата опаковка трябва да се започне след пауза от точно 7 дни. При поява на усложнения, на междинни кръвотечения (които най-често са безобидни) или на по-обилно кръвотечение трябва да се потърси консултация с гинеколог, без при това своеволно да се прекъсва вземането на хапчетата.

Нежелателни странични явления се появяват относително рядко, обикновено само в първите месеци; както бе казано, това са предимно смущения в кръвотечението. Те засягат приблизително всяка десета жена. Много рядко се явяват гадене, повръщане, отпадналост, увеличаване на теглото, потиснато настроение или други неприятни явления.

В повечето бракове с помощта на хормоналната антиконцепция половият живот се подобрява, защото отпада страхът от нежелана бременност и някои други досадни противозачатъчни мерки стават излишни. Някои жени обаче се оплакват от намалявате на половото влечение. Понякога това се дължи на гестагенната съставка и може да се отстрани чрез преминаване към препарат с предимно естрогенен състав. Загубата на либидо много по-често е обусловена от психически фактори. От нея се оплакват предимно жени, които, и преди да вземат хапчето, са имали слабо либидо и които сега вече не могат да отклоняват честите желания на мъжете си под претекст на риск от забременяване. Жените, които вземат хапчето, но се съмняват в действието му или се опасяват за здравето си, се оплакват много повече от непоносимост към него. Това се отнася и за онези жени, които в същност желаят да имат дете. Ето защо хапчето трябва да се предписва само след обстойна консултация и само когато жената убедено го приема.

Преди всичко тя трябва да знае, че то по никакъв начин не води до раково заболяване, а по-скоро го възпрепятствува. Освен това, след като спре да го взема, тя може да забременее даже с по-голяма вероятност. При това предшествуващата зачатието антиконцепция не уврежда пло- да. След 3-4-годишна употреба се прави тримесечна почивка, за да се провери дали естественият цикъл протича нормално. Ако липсва желание за дете, през това време трябва да се приложат други противозачатъчни средства.

Все пак съществуват и някои противопоказания за вземане на хапчето. След изчерпателна преценка на резултатите от изследванията лекарят може да реши да не го предписва (временно или постоянно) на някои жени при определени чернодробни заболявания, тумори, тромбози, смущения в кръвообразуването и при млади момичета, чието телесно развитие (главно изграждането на скелета) още не е завършило и чиито менструационен цикъл още не се е стабилизирал.

Общо взето, хапчето се оказва неподходящо по здравословни причини само за 2% от всички полово зрели жени.

В много страни, включително и в ГДР, се изпробват и други някои медикаменти, напр. „месечното хапче", респ. месечната инжекция, „хапчето за следващата сутрин", „хапчето за следващия месец", които могат да подействуват и след евентуално зачеване. Изпробва се и хормонална антиконцепция без блокиране на овулацията. Тези методи обаче още не са готови за широко приложение. Неуспешни излязоха досегашните опити да бъдат приложени средства, които потискат плодовитостта на мъжа. Те намаляват либидото и потентността му, не са надеждни и дори водят до трайни увреждания в развитието на спермиите.

Оралната антиконцепция трябва да се препоръчва главно на жени и

двойки, които:

1) биват сексуално потиснати от другите противозачатъчни

средства;

2) желаят почти абсолютно сигурна защита или се нуждаят от нея

по здравословни причини;

3) психически я приемат напълно и телесно я понасят добре;

4) вземат хапчето редовно съобразно предписанието.

Съвременните средства за предпазване от бременност обезпечават сигурност срещу нежелателни последствия от половото общуване и допринасят за повишаване на сексуалната наслада. Във връзка с това често се повдига въпросът, дали вследствие на това удобство те няма да доведат до лекомислена смяна на партньорите, до сексуална разпуснатост или до пълно отричане на родителството. Такива опасности не съществуват, когато обществото се е издигнало на такова равнище, че с нарастването на знанията расте и отговорността на индивида и качеството на съвместния живот на хората.

 

 

Ревност и съперничество при децата
Ревността може да бъде и полезна, и вредна Това е силно...
Седем мита за разглезването на децата
Мит 1Ще разглезите бебето, ако се занимавате ...
Как да предпазите бебето си от хранителни алергии
За да намалите риска от поява на алергия у детето ви към...
Детето с физически недостатък
Отнасяйте се към него естественоДетето с физически...
Подхранващи маски за лице
Маска с бадемови трици Маската почиства лицето от...
Как да запазим семейното щастие
"И те заживели щастливо до края на дните си"... Това е...