Държавни детски градини
Откъде научихте за нашия сайт?

Страховете у двегодишното дете

Прегледи: 925 | Създадена: 10/05/2012
Страховете у двегодишното дете

Страхът от раздяла

Ето какво се случва понякога, когато чувствителното и зависимо 2-годишно дете (особено ако е единствено) бива внезапно разделено от майка си. На майката може да й се наложи неочаквано да замине за две седмици или пък да започне да работи и тя урежда с непозната жена да идва и да се грижи за детето през деня. Обикновено детето е спокойно, докато майката я няма, но когато тя се върне, то се прилепва към нея и не позволява на другата жена да се доближи до него. При мисълта, че майка му може отново да го напусне, то изпада в паника.

Страхът от раздяла е най-силен при лягане за сън. Ужасеното дете се съпротивява срещу лягането. Ако майката се откъсне от него, то с часове може да плаче от този страх. То лежи в креватчето си, докато тя седи до него. Направи ли най-малкото движение към вратата, детето веднага се изправя.

В някои случаи детето се безпокои, че може да се изпусне по малка нужда в леглото. То непрекъснато казва: „пи-пи" (или друга дума, която то употребява). Майката го поставя на гърнето, то пуска няколко капки и щом се намери в леглото, пак вика „пи-пи". Ще кажете, че това е само предлог, за да задържи майка си. Това донякъде е вярно, но освен това децата на тази възраст наистина се безпокоят, че могат да намокрят леглото. Понякога те се будят всеки 2 часа през нощта и си мислят за това. На тази възраст майката показва своето неодобрение, ако детето се изпусне. То смята, че ако се намокри, майка му няма да го обича много и по-вероятно ще бъде тя да замине. Ако е така, то има две причини, поради които се страхува да заспи.

 

Избягвайте уплахата на тази възраст

Деца, които от ранна възраст са заобиколени с повече хора и са станали по-самостоятелни и общителни, са по-склонни към такива страхове.

Ако детето ви е на около 2 години, избягвайте големите промени. Можете да отложите с още 6 месеца едно пътуване или тръгване на работа. По-добре изчакайте, особено ако ви е първо дете. Ако се налага да тръгнете, наредете така, че детето да свикне с човека, който ще го гледа, независимо дали е приятелка, роднина или прислужница. (Ако при това детето ще трябва да бъде преместено в друга къща, още по-важно е преди това да свикне с човека и с новото място.) Дайте му поне 2 седмици. Нека новият човек да бъде няколко дни около детето, без да се грижи за него, докато то започне да му вярва и го обикне; след това нека постепенно да поеме грижите за детето. Отначало не го оставяйте за цял ден. Започнете с половин час и постепенно увеличавайте продължителността на вашето отсъствие. Вашето бързо появяване го успокоява, че вие скоро ще се върнете. Не заминавайте никъде за един месец наскоро след като сте се преместили в друга къща или след като друг член на семейството е заминал. На тази възраст на детето му трябва много време, за да може да се приспособява поотделно към всяка от тези промени.

 

Как да се помогне на плашливото двегодишно дете

Ако вашето дете много се страхува да си легне да спи, най-сигурният, но труден за изпълнение съвет е да седите спокойно до креватчето му, докато то заспи. Не бързайте да се измъкнете, преди да е заспало. Това го тревожи и то по-трудно заспива. Така може да продължи със седмици, но накрая ще има резултат. Ако детето се е изплашило поради вашето отсъствие от къщи, за известно време не заминавайте отново. Ако трябва всеки ден да ходите на работа, казвайте „довиждане" ласкаво, приветливо и уверено. Ако вие изразявате несигурност и безпокойство, детето също ще се безпокои. До известна степен може да помогне изпускането на дневния сън или оставянето на детето будно до по-късно, така че да се измори, или пък даването на предписаното от лекаря успокоително. Но разтревоженото дете може да седи будно с часове, въпреки че е изтощено. Вие също така ще трябва да разсеете тревогите му.

Ако детето се безпокои да не се изпусне по малка нужда, успокоявайте го, че няма значение, ако се намокри, и че вие ще продължите да го обичате както преди.

Прекалените грижи увеличават страха на детето. Детето, изплашено от раздялата или от нещо друго, е много чувствително към това, дали майката чувствува същото. Ако тя се колебае и се държи неуверено всеки път, когато го остави за малко, ако тя бърза да влезе в стаята му нощно време още при първия му вик, нейната загриженост засилва страха му, че опасността да бъде разделено от нея наистина е голяма.

Това може да ви се вижда противоречиво, след като говорихме, че майката трябва да успокоява своето двегодишно дете, като сяда до леглото му при заспиване, и че не трябва да заминава повторно поне няколко седмици. Искам да кажа, че тя трябва да полага специални грижи като за болно дете. Но същевременно майката трябва да бъде весела, уверена в себе си и да не проявява безпокойство. Тя трябва внимателно да следи за появата на готовност у детето да се освободи постепенно от тази зависимост, да го насърчава и да го хвали за това. Такова отношение от страна на майката е най-силният фактор за освобождението на детето от неговия страх.

Прекалените грижи на родителите правят детето прекалено зависимо и това е причината за паническия страх, за мъчното заспиване и за разглезването у кърмачетата и у по-големите деца.

Прекалените грижи най-често се наблюдават от страна на предани и нежни родители, които са склонни да чувствуват вина даже когато няма никаква реална причина за това (т. 414 и 474). В повечето случаи най-важно от всичко е неспособността на родителите да си признаят, че понякога са разсърдени или възмутени от детето (т. 8).

Онези родители и деца, които се страхуват да признаят, че е естествено да идват моменти, когато възникват неприязнени чувства помежду им, когато всеки от тях желае на другия да му се случи нещо лошо, са поставени пред необходимостта да си представят, че всички опасности на този свят идват от другаде и много ги преувеличават. Детето, което не вярва в жестокостта в майка си и у себе си, всецяло я пренася върху лоши хора, вещици, разбойници, кучета, динозаври, върху детския паралич, върху светкавиците в зависимост от своята възраст и от опита си. И то се хваща здраво за майка си, за да се защити и за да се успокои, че нищо няма да й се случи. А майката потиска у себе си възникващите понякога лоши мисли и преувеличава опасността от крадци на деца, от коклюш, от домашни инциденти или от недостатъчно хранене. Тя трябва винаги да бъде близо до детето, за да не го сполети опасност, и нейният загрижен израз убеждава детето, че страховете му са основателни.

Разбира се, разрешението на въпроса не се състои в Това родителите да изливат целия си гняв върху детето и да му позволяват да се отнася грубо с тях. Нито едно от тези неща не би помогнало. Полезно е родителите поне с чувство на хумор да си признават неизбежността на породените понякога жестоки чувства към децата. Понякога за разведряване на атмосферата помага, ако родителят си признае пред детето, че е бил много ядосан - особено ако този гняв не е бил достатъчно обоснован или когато това се прави разумно. За детето е полезно, ако родителят понякога каже: „Знам колко ми се сърдиш, когато трябва да постъпя така". Когато дойде до справяне с детския страх, много зависи от това, колко бързо детето трябва да се освободи от него. Не е необходимо да бързате да накарате плашливото дете да се сприятелява с кучета, да влиза надълбоко в езерото или да пътува само в автобус. Щом събере смелост, то само ще поиска да прави тези неща. От друга страна, ако е започнало да посещава детската градина, по-добре е да настоявате да продължава да ходи въпреки своя страх. На детето не трябва да се разрешава нощем да идва в леглото на родителите си. То трябва да свикне да остава в собственото си легло. Детето на училищна възраст, което страда от някаква фобия, трябва рано или късно отново да се върне в училището; колкото по-дълго се отлага връщането, толкова по-трудно ще му бъде. При различните форми на страх от раздяла добре е майката да помисли дали нейните прекалени грижи не са причина за него и да ги превъзмогне. Майката трудно би осъществила сама и двете стъпки и тя се нуждае от помощта на детски психиатър.

 

Някои затруднения при лягане за сън

Не бих искал да създам у вас впечатлението, че трябва да се седи при всяко 2-годишно дете, което не иска да си легне. Напротив. Силен страх от раздяла се среща рядко, но известно нежелание на детето Да се раздели от майка си се среща доста често. Съществуват две разновидности: първата се състои в това, че детето иска да задържи майка си в стаята. То казва „пи-пи", въпреки че преди малко е било на гърнето. Това поставя майката в безизходно положение. Тя знае, че това е само претекст, но, от друга страна, иска да насърчи отзивчивостта на детето, като сама е отзивчива. Тя казва: „Последен път". Щом детето легне и тя тръгне да излиза, то вика „Искам вода!" с вид на умиращ от жажда човек. Ако майката му даде вода, тогава то цяла вечер поред повтаря тези две желания. Струва ми се, че такова дете изпитва лека тревога да остане само. Обикновено най-добрият и практичен начин е майката да го успокои и да му напомни ласкаво, но твърдо, че вече е пило вода и е ходило в гърнето, да му каже лека нощ и без колебание да излезе от стаята. Ако тя се забави или погледне разтревожено или неуверено, тя като че ли казва: „Може би наистина има нещо обезпокояващо". Даже и да поплаче няколко минути, аз мисля, че е по-разумно да не се връщате. За него ще е по-лесно да свикне веднага, дори и да поплаче малко, отколкото цялата работа да се протака със седмици.

Друг вид страх при лягане се наблюдава, когато 2-годишното дете се научи да прескача решетката на креватчето и се появява при родителите си скоро след като е сложено да спи. По това време то умее да изглежда очарователно. То е щастливо, ако разговаря с родителите или ако го прегръщат - неща, за които няма време през деня. Трудно е за родителите да бъдат твърди. Но твърдостта е необходима, и то незабавно. В противен случай непрекъснатото излизане от леглото ще се превърне в неприятна борба, която всяка вечер ще трае с часове. Когато родителите не могат да се справят с излизането на детето от леглото, те питат дали могат да го заключват в стаята. Никак не ми харесва мисълта, че детето ще заспи с плач при заключена врата. По-добре е да се закрепи някаква мрежа над креватчето.

Не съм сигурен дали такава мрежа не е вредна от психологична гледна точка, но тя е по-добра от непрекъснатите разправии всяка вечер. Никога не трябва да говорите за нея като за някакво наказание или заплаха. Майката може шеговито да каже, че това е покрив на леглото, за да има детето уютна къщичка, в която да седи и да спи, и може да помоли детето да й помогне при завързването на мрежата. Повечето двегодишни деца са заинтригувани от идеята, охотно разрешават да ги сложат в леглото, подръпват мрежата оттук и оттам, за да видят дали могат да излязат, и заспиват. Не ви съветвам да държите детето под такава мрежа, ако се страхува от нея, и не я използувайте за тригодишно дете, защото то е по-склонно към клаустрофобия.

Добре е, докато двегодишното още не се е научило да излиза от креватчето, да го държите там. дори и да трябва да купите ново креватче за следващото бебе. Прекалено много съм слушал за 2-годишни деца, които започват да се разхождат вечерно време, щом ги сложат на голямо легло. Но след като то се научи да излиза от креватчето, това престава да има значение.

Ако детето се страхува да си легне, понякога е добре по-голямо или по-малко братче или сестриче да спи в същата стая.

Ревност и съперничество при децата
Ревността може да бъде и полезна, и вредна Това е силно...
Седем мита за разглезването на децата
Мит 1Ще разглезите бебето, ако се занимавате ...
Как да предпазите бебето си от хранителни алергии
За да намалите риска от поява на алергия у детето ви към...
Детето с физически недостатък
Отнасяйте се към него естественоДетето с физически...
Подхранващи маски за лице
Маска с бадемови трици Маската почиства лицето от...
Как да запазим семейното щастие
"И те заживели щастливо до края на дните си"... Това е...