Държавни детски градини
Откъде научихте за нашия сайт?

Половото развитие в детска и млада възраст

Прегледи: 1391 | Създадена: 25/04/2012
Половото развитие в детска и млада възраст

Още от първия ден на живота си човекът зависи от своя пол. Дори родители и възпитатели, които пренебрегват този факт, формират у детето поведение, съответствуващо на пола му и осигуряващи социалната му приспособимост. Социалната среда, в която израства детето, очаква от него - именно поради пола му - едно или друго поведение. Вън от това с облеклото или с избора на играчките родителите определят офор- мянето на полово различни черти на характера. С думи като „Момичетата не правят така", „Ти не си момиче" родителите влияят различно на момичетата или на момчетата. Не на последно място е възпитателното значение за половата принадлежност на възложените малки задължения в домакинството. Всичко това дава отражение върху характера на детето и върху положителната или отрицателната оценка на собствения или на другия пол.

Колкото и силен да е стремежът на родителите да съобразяват възпитанието с половата принадлежност на децата си и да следват социалните традиции, те обръщат недостатъчно внимание на запознаването им с половите различия между мъжа и жената. Като се започне с разликите в прическата и облеклото, с начина, по който се ходи по малка нужда (между другото за момичето това е първата и не единствена причина да се чувствува онеправдано от природата), и се стигне до приятната топлота на майчината прегръдка и до различния тембър на гласовете на майката и бащата, нашите деца многократно се сблъскват с тези разлики. Ние сме оставили на тях сами да откриват разликите между момичета и момчета, майка и баща, жена и мъж.

Ако скриваме от тях телесните различия между половете, децата в скоро време ще заподозрат в тях някаква тайна, която ще се стремят да разкрият - също скришом. В пола на своите родители те ще виждат нещо забранено; всичко, което научат или предположат, те ще пазят в тайна и ще обсъждат подробно само с близък приятел. Така още в ранното детство бива застрашено нормалното физиологично развитие; така се разрушава доверието, което е необходимо за успеха на възпитателната работа.

В първите години на живота децата с удоволствие играят със собствените ръце и крака, както и с половите си органи; по-късно те подражават на родителите си, като се пудрят или мажат с крем в т.нар. „срамна" област. Погрешно е да се търсят в това сексуални мотиви. Трябва да обърнем особено внимание на това обстоятелство, защото някои родители мислят, че такива мотиви има и често наказват строго „лошата ръчичка". По този начин те „постигат" само това, че усещанията от тази област на тялото се свързват със страх от наказание. Обикновено през следващите месеци и години вниманието на децата е насочено навън от тялото им - към предметите на околната среда. Когато в началото на училищната възраст едно момче отново или за пръв път започне да играе с половите си органи, това не бива да се надценява. Събитията в училището много бързо надделяват над евентуално свързаните с това приятни усещания. В тази възраст едно такова действие все още не е насочено към някакъв партньор. Детето наистина търси приятелство, но не в сексуален план. Всяко живо същество се стреми да се бори с изискванията на околния свят заедно с някой друг. Така и детето още от първия ден на живота си се нуждае от близостта на своята майка или на своите възпитатели. В първите училищни години то се нуждае също така силно от близостта на някои училищен другар - все едно от кой пол. Докъм десетатаединадесетата година децата в сексуално отношение са относително неутрални и живеят главно с общите интереси на съучениците си. Дотогава половите им органи се развиват незначително. Децата предимно наблюдават събитията и явленията в заобикалящия ги материален свят и ги овладяват заедно с „партньорите" си. Това не изключва определен интерес към телесните различия, който понякога вече се насочва мислено към другия пол. Този интерес се усилва от неизбежно възникващите въпроси (откъде се появяват или как се създават децата), от различните изисквания, които биват поставяни в часовете по физкултура към момчетата и момичетата, от наблюдението, че в къпалните
момчетата и момичетата ползуват отделни съблекални. Поради това не е за учудване, че през този период в играта „на лекари" биват изследвани
частите на тялото и на другия пол. И в този случаи причина е любопитството, а не сексуалният порив.

В пубертета покрай придобитите дотогава от социалната среда знания за пола се присъединява и съзнанието, че човек принадлежи телесно и психически към даден пол. Даже и в смесените класове дългогодишното възпитателно въздействие довежда до разделяне на обособени групи по полов признак и до разпадане на първоначалната другарска общност. Всяка група започва да търси собствен път. Всички жизнени прояви на юношата са полово обусловени. Развива се и съответно сексуално поведение.

Физическото развитие се проявява с видимо увеличение на ръста. За една-две години децата почти достигат окончателния си ръст. Макар теглото им също да се увеличава, децата изглеждат мършави и несъразмерно развити. По-късно те по-напълняват, телесните пропорции се формират като мъжко или женско телосложение. Набъбналите като цветни пъпки гърди на момичетата напълняват и се закръглят; тазът им се разширява. Появилото се още на 11-12-годишна възраст окосмяване на Венериния хълм става по-гъсто, разширява се и малко по-късно се следва от окосмяване под мишниците.

Възмъжаването на момчето започва средно с 1-2 години по-късно от израстването на момичето в жена. Костите и мускулите на момчето стават по-здрави. Текстикулите и членът му бързо нарастват. Скоро след това гласът започва да мутира и се появяват мустаците.

Тези телесни промени се дължат преди всичко на основни промени в хормоналната обмяна.

В резултат на ендокринни процеси при момичето средно около 13-годишната възраст се появява първата менструация (менархе), а при момчето на около 14-годишна възраст - първата еякулация (еякулархе). Ако това стане 1-2 години по-рано или по-късно, няма причини за безпокойство. Такива отклонения са нормални. Тъй като единствено тези явления са точно установими по време белези на половата зрелост, които се запазват достатъчно в паметта, учените отдавна ги използуват като ориентири за половото развитие. Макар и не съвсем точно, в статистическите проучвания тези две дати дават възможност за много интересни изводи относно връзката между половата телесна зрелост и сексуалното поведение.

Миналите поколения са узрявали полово по-късно, отколкото днешните. През 1906 г., т.е. преди около седемдесет години, първата менструация се появявала при момичетата средно на 15 1/2-годишна възраст - над 2 години по-късно, отколкото днес. За първата еякулация при момчетата има съвсем малко по-стари изследвания. От тях обаче се вижда, че и тя е настъпвала почти две години по-късно. Това ускоряване на развитието, наречено „акцелерация", може да бъде проследено чак до миналото столетие и засяга не само половото узряване, но и ръста, теглото и други признаци на развитието.

Акцелерацията е обяснявана с влиянието на климата, с урбанизацията, с претоварването на съвременния живот с дразнители, както и с променения начин на хранене: увеличаване на количеството на пълноценните белтъци и мазнини в храната на децата. Статистически е доказано, че и днес по време на бедствия или в бедните слоеве на населението юношите узряват полово по-късно.

Последните наблюдения показват, че акцелерацията зависи предимно от социалните фактори. Тя съвсем не показва застрашително преждевременно развитие на децата, а означава, че при подобрените жизнени условия днес развитието, което по-рано е било забавено, протича по-добре.

По-ранното полово съзряване не води непременно до по-ранно започване на интимните отношения. Тук играят определена роля възпитателното въздействие на обществото и образованието. Това личи от следния пример: гимназистите и студентите започват полов живот, общо взето, по-късно от своите връстници, които вече са упражнявали някаква професия.

Впрочем първото сношение изобщо не е начало на полова активност. Скоро след узряването на съответните органи момчетата имат определени сексуални прояви; след първата еякулация повечето от тях започват доста редовен полов живот, като се самозадоволяват (онанират). Кръгло 90% от юношите правят това. В края на пубертета юношите започват да онанират по-рядко и съвсем престават, когато започне интимният им живот или се появи истинското приятелство между девойките и юношите.


Девойката обича с цялата си личност, без разрив между любовта и секса. Половото желание обикновено се събужда в нея от връзката й с партньора. Това е причината, поради която самозадоволяването при момичетата играе по-малка роля - само половината от жените го познават. Много от момичетата започват да го практикуват след случайни механични дразнения (напр. при катерене по върлина) или под влиянието на психическа възбуда, а нерядко - по внушение на приятелки.

Все пак самозадоволяването, наричано още мастурбация, ипсация или - неправилно - онанизъм, е най-често срещаната форма на сексуална дейност в младежката възраст Младежката мастурбация - по този въпрос всички учени са единни - не е вредна нито за тялото, нито за психиката. Изключение правят може би единичните случаи на мастурбационни ексцеси. Доказано е, че младите хора, които мастурбират, придадени социални условия започват полов живот по-късно от останалите. Следователно за младия човек мастурбацията е един вид заместител на половото общуване. Опитите тя да бъде предотвратена с морални предписания, заплахи, наказания или даже чрез насилствено ограничаване на достъпа на ръцете до половите органи, са осъдени на провал. Колкото и да е странно, все още съществуват родители, които са способни да връзват нощем ръцете на децата си за леглото. Във викторианска Англия продавали нещо като намордник, който се надявал на члена на момчето и се заключвал.

Проблемите, свързани с половото развитие на децата и младите, не се решават със забрани; те изискват разбиране и точно познаване на взаимодействието между биологичните и социалните фактори.


 

Източник: Мъжът и жената интимно - Зигфрид Шнабл

Ревност и съперничество при децата
Ревността може да бъде и полезна, и вредна Това е силно...
Седем мита за разглезването на децата
Мит 1Ще разглезите бебето, ако се занимавате ...
Как да предпазите бебето си от хранителни алергии
За да намалите риска от поява на алергия у детето ви към...
Детето с физически недостатък
Отнасяйте се към него естественоДетето с физически...
Подхранващи маски за лице
Маска с бадемови трици Маската почиства лицето от...
Как да запазим семейното щастие
"И те заживели щастливо до края на дните си"... Това е...