Държавни детски градини
Откъде научихте за нашия сайт?

Ролята на родителите

Прегледи: 701 | Създадена: 23/04/2012
Ролята на родителите

ИМАЙТЕ ДОВЕРИЕ В СЕБЕ СИ

Вие знаете повече, отколкото предполагате. Скоро ще имате бебе. Може би вече го имате. Вие сте щастливи и развълнувани, но ако нямате голям опит, се страхувате, че няма да успеете да се справите с проблема за отглеждането на бебето. Напоследък вие сте се вслушвали по-внимателно в разговорите на приятели и роднини за отглеждането на деца, чели сте статии от специалисти в списания и вестници. След раждането на бебето лекарят и медицинските сестри също започват да ви дават наставления, които понякога изглеждат много сложни. Вие научавате за всички витамини и ваксинации, необходими на бебето. Една майка ви казва, че яйца трябва да се дават отрано, защото съдържат желязо, а друга - че трябва да се изчака, защото могат да предизвикат алергия. Вие ще чуете, че бебето лесно се разглезва от често носене на ръце, но също така, че то трябва често да се прегръща; че приказките за вълшебници възбуждат децата или че те влияят благотворно.


Не приемайте твърде сериозно това, което ви казват околните. Не се прекланяйте прекомерно пред авторитета на специалистите. Не се страхувайте, да се доверявате на собствения си здрав разум. Отглеждането на детето не е сложно, ако сте спокойни, ако се доверявате на собствената си интуиция и следвате напътствията на лекаря. Известно е, че естествената любов и грижи, с които нежните родители обграждат своите деца, са стократно по-ценни от това да знаят как точно да повият бебето или да му приготвят храната. Всеки път, когато вземете бебето на ръце, даже и ако отначало вършите това малко несръчно, когато го подсушавате, къпете или храните, усмихвайте му се - бебето добива чувството, че вие взаимно си принадлежите. Никой друг на света независимо от своето умение не може да му създаде това чувство.

Може би ще се учудите от това, но изучаването на различните методи за отглеждане на деца е показало, че решенията, които добрите родители вземат интуитивно, се оказват в крайна сметка най-подходящи. Нещо повече, родителите се справят с проблемите най-добре, когато са уверени в собствените си сили. По-добре е да бъдете естествени, даже да допуснете някои грешки, отколкото педантично да вършите всичко, както е предписано, поради чувството си на неувереност.

На много места местните здравни служби организират курсове за бъдещи майки и бащи. Те са много полезни за изясняването на въпросите, свързани с бременността, раждането и грижите за бебето, въпроси, стоящи пред всички бъдещи родители.

РОДИТЕЛИТЕ СА СЪЩО ХОРА

Родителите имат свои нужди. Децата се нуждаят от любов,. разбиране, търпение, последователност, твърдост, закрила, приятелство, калории, витамини... Книги като тези, посветени на отглеждането на деца, отдават толкова голямо значение на детските потребности, че често пъти родителите се чувствуват физически и психически изтощени дори само от прочитането на това, което се очаква от тях. Те добиват впечатлението, че нямат право на собствени нужди, не могат да се освободят от чувството, че авторът е на страната на децата и обвинява родителите, когато нещо не е в ред.
Би било редно да се посветят съответен брой страници и на реалните нужди на родителите, на техните затруднения в къщи и навън, на тяхната умора. Факт е, че отглеждането на децата е дълга и трудна работа и че родителите са също така хора, както и децата.


Има „мъчни" и „лесни" деца. Доказано е, че децата се раждат с различни темпераменти. Родителите не могат да си поръчват дете по свое желание, а трябва да приемат детето такова, каквото е. Но, от друга страна, характерът на родителите също така е вече формиран и не може да се промени лесно. Едни родители могат лесно да отгледат някое мило, вежливо момиче, но да не са подготвени за едно енергично и налагащо се момче, което може да ги затруднява, озадачава и предизвиква независимо от голямата им обич към него. Други родители могат да се справят с радост и лекота с едно палаво момче и биват разочаровани от едно кротко дете. И все пак родителите правят всичко, което е по силите им, за своите деца.

И в най-добрите случаи има много работа и лишения. Отглеждането на децата е свързано с огромна по обем и трудност работа - приготвяне на подходяща храна, пране на пелени и дрехи, почистване на разсипаната от бебето храна и разтребване на разхвърляните от детето играчки, разтърваване и утешаване, изслушване на трудно разбираеми истории, участие в игри и четене на приказки, безинтересни за възрастните, посещения на зоологически градини, музеи и карнавали, помощ при домашните упражнения, посещения на родителско-учителски срещи във вечери, когато сте много уморени.

Голяма част от семейния бюджет е предназначена за децата - от по-високия наем за достатъчно голямо жилище до обувките, които бързо се скъсват или омаляват. Заради децата родителите не могат да ходят на гости, на театър, на събрания, не могат да пътуват. Това, че вие предпочитате да имате деца и за нищо на света не бихте си сменили местата с едно бездетно семейство, не изменя факта, че вие чувствувате липсата на свобода.

Разбира се, родителите имат деца не защото желаят да бъдат мъченици, а защото обичат децата и желаят да имат свои собствени. Те обичат децата и затова, защото си спомнят колко много са били обичани от своите родители. Да отглеждат деЦа, да ги наблюдават как растат и стават прекрасни хора, доставя на повечето родители въпреки тежкия труд най-голямото удоволствие в живота. Децата са наши създания, залог за нашето безсмъртие. В сравнение с щастието да видим как от нашите деца израстват достойни хора бледнеят всички други наши житейски постижения.

Прекалените саможертви са безполезни. Но изправени пред своите нови отговорности, някои старателни млади родители добиват чувството, че не по необходимост, а по принцип трябва да се откажат от своята свобода и от всички предишни удоволствия. Даже и да им се удаде възможност да излязат, те се чувствуват твърде виновни, за да могат пълноценно да се веселят. Отчасти това е естествено в първите седмици след раждането на първото им дете - всичко е толкова ново и главозамайващо. Но прекалената саможертва не е полезна нито за родителите, нито за детето. Детето поглъща изцяло вниманието на родителите, те са в постоянно напрежение и стават безинтересни както за околните, така и един на друг. Те са недоволни от превръщането им в затворници, въпреки че сами са си наложили това; без да искат, те намразват детето, въпреки че то не е поискало от тях такава преданост. В отговор на своята преданост такива родители очакват твърде много от детето. Балансът се нарушава. Равновесие се постига, когато давате на детето това, което му е най-необходимо, и запазвате за себе си такива интереси и удоволствия, които не са в негова вреда. Така ще обичате по-пълно своето дете и ще изразявате обичта си по-непринудено, когато сте с него.

Родителите имат право да очакват благодарност от своите деца. Родителите се отказват от толкова много неща заради своите деца. Естествено е в замяна да очакват нещо от тях - не словесни благодарности за това, че са ги създали и отгледали, а уважение, привързаност и готовност да възприемат техните принципи и идеали. Родителите искат да развият тези качества у децата си не от егоизъм, а за да могат, когато пораснат, да живеят дружно и щастливо с другите.

Някои родители не са достатъчно настойчиви по отношение на доброто поведение на детето. Причините са различни: неразбиране на теориите за самоизявата, отстъпчивост по природа, страх от пораждане на неприязън у детето. Такива родители осъждат лошото държание, което се явява в резултат на тяхната отстъпчивост, и вътрешно се ядосват, но не знаят как да постъпят. Това тревожи и детето. У него се поражда чувство на вина и страх, то става по-лошо, по-капризно. Например, ако на бебето се харесва да стои будно до късно през нощта и майка му се бои да го лиши от това удоволствие, то може с месеци да я тероризира, принуждавайки я да го носи на ръце с часове. При това тя не може да не изпита чувство на неприязън. Но ако майката бъде насърчена и прояви твърдост, всичко ще се нормализира учудващо бързо.
С други думи, родителите не могат да обичат истински децата си, ако не ги накарат да се държат прилично, а и самите деца не могат да са щастливи, ако не се държат прилично.

Родителите понякога неизбежно се нервират. Понякога млади родители-идеалисти мислят, че ще проявяват безкрайно търпение към своята невинна бъдеща рожба, но това е невъзможно. Когато въпреки търпеливите ви усилия да успокоите бебето то продължава сърдито да реве с часове, вие не можете безкрайно да му съчувствувате. То ви се струва неприятно, упорито, неблагодарно създание и вие не можете да не се разгневите. Или например, когато по-голямото ви дете е направило нещо, което знае, че не трябва да прави. Може би то е било дотолкова очаровано от някой ваш чуплив предмет или толкова нетърпеливо да се присъедини към децата, пресичайки улицата, че не е могло да устои на изкушението. Или пък ви е било сърдито, защото сте му отказали нещо, или е проявило ревност спрямо малкото бебе. То го е направило „напук". Вие не бива да оставате безучастни, когато детето наруши някое добре известно нему разумно правило. Всеки добър родител има силно развито чувство за това, кое е правилно и кое не. Така сте научени от вашето детство. Вашият ред е нарушен, вашата вещ е похабена. Провинението е извършено от вашето дете, към чийто характер вие не можете да останете безразлични. Неизбежно е да се ядосате. Детето очаква това и не се чувствува засегнато, ако реакцията ви е уместна.

Понякога минава доста време, преди да разберете, че сте ядосани. Детето може да започне да ви дразни още от закуската с редица свои постъпки: мръщи се на яденето, нарочно разлива млякото, играе със забранен предмет и го счупва, дразни по-малкото дете. С много усилия сте се въздържали, като че ли не сте забелязали нищо. Но накрая чашата прелива и при поредната постъпка, дори и незначителна, вие избухвате и сте учудени от собствената си ярост. Когато си припомните поредицата от лоши постъпки, вие разбирате, че детето е очаквало да проявите твърдост и си е търсило наказанието през цялата сутрин, и само вашите усилия да не избухнете са го накарали да продължава.
 Често ние се караме на децата си, когато имаме неприятности и несполуки, както в една комедия: бащата има служебни неприятности, връща се в къщи и излива яда върху жена си, тя безпричинно се скарва на сина си, а той - на по-малката си сестра.

По-добре е да признаваме гнева си. Дотук разглеждахме въпроса, за това, че родителите от време на време неизбежно губят търпение и се разгневяват. Не по-маловажен е и свързаният с него въпрос - могат ли родителите спокойно да признаят своя гняв?
 Родители, които не са прекалено строги към себе си, винаги могат да признаят своето раздразнение. Една добра, непринудена и откровена майка на непослушно дете може да каже полушеговито на своята приятелка: „Не мога да остана нито минута повече под един покрив с него" или „С удоволствие бих го напердашила". Тя може да не осъществи нито една подобна мисъл, но не се срамува да я признае пред своята приятелка и пред себе си. Тя изпитва облекчение да признава и разговаря за своите чувства. Това й помага да види с какво се е примирявала и как трябва с подходяща твърдост да го коригира.

Страдат именно родителите, които поставят безкрайно високи изисквания към себе си, които се ядосват, но не признават, че добрият родител може да изпита чувство на гняв. Откривайки такова чувство у себе си, те или се считат безкрайно виновни, или правят усилия да го отрекат. Но при опит за потискане на такова чувство то се проявява по друг начин - например под формата на нервно напрежение, умора или главоболие; то дори може да намери косвен израз в прекалена грижовност. Майка, която няма сили да признае своята неприязън към детето, си въобразява, че от всички страни го заплашват опасности. Тя се страхува от микробите или от уличното движение и в стремежа си да го предпази, като непрестанно бди над него, тя го прави прекалено несамостоятелно.

Аз не изтъквам проблемите, възникващи, когато родителите отричат собственото си раздразнение, само за да облекча тяхната съвест. Обикновено това, което огорчава родителите, огорчава и децата. Когато родителите смятат, че антагонистичните чувства спрямо децата са твърде ужасни, за да бъдат признати открито, децата също прикриват своя антагонизъм към родителите. В детските психиатрични клиники ние виждаме деца, изпитващи страх от въображаеми опасности - страх от насекоми, страх от училището, страх от раздяла с родителите. При изследване тези страхове се оказват изява на антагонизъм към родителите, който децата не смеят да признаят.

С други думи, детето е по-щастливо, когато родителите не се страхуват да признаят своя гняв, защото и то спокойно ще може да изрази своя. Изразен, основателният гняв разчиства атмосферата и успокоява духовете. Тук не става дума за грубост спрямо децата, а за признаване на вашите чувства. Не искам да кажа, че антагонизмът към децата е винаги основателен - срещат се груби, безсърдечни родители, които по цял ден без стеснение и без сериозна причина ругаят и бият децата си. Говорейки за родителския гняв, аз имам пред вид съвестните родители, предани на своите деца.
Ако един любещ родител почти непрекъснато изпитва раздразнение (независимо дали го изразява или не), това означава, че страда от нервно пренапрежение и би трябвало да се консултира с психиатър (т. 570), тъй като раздразнението може да се дължи на причини, които нямат нищо общо с детето.

Децата обичат да чувствуват родителски контрол. Може би създадох грешни впечатления, като отделих толкова внимание на раздразнението. Когато семейният живот протича горе-долу гладко, мнозинството от нас се разгневяват сравнително рядко. В останалото време съзнателно или несъзнателно ние избягваме раздразненията, като държим децата под контрол, навреме и решително предотвратяваме лошите им постъпки. Строгостта е необходима съставна част на родителската любов. Тя удържа децата в рамките на доброто държание и ги предпазва от неприятности, заради което те още по-силно ни обичат.

 

Грижи за бебето и детето - Бенджамин Спок

Ревност и съперничество при децата
Ревността може да бъде и полезна, и вредна Това е силно...
Седем мита за разглезването на децата
Мит 1Ще разглезите бебето, ако се занимавате ...
Как да предпазите бебето си от хранителни алергии
За да намалите риска от поява на алергия у детето ви към...
Детето с физически недостатък
Отнасяйте се към него естественоДетето с физически...
Подхранващи маски за лице
Маска с бадемови трици Маската почиства лицето от...
Как да запазим семейното щастие
"И те заживели щастливо до края на дните си"... Това е...