Държавни детски градини
Откъде научихте за нашия сайт?

Равноправното партньорство на мъжа и жената

Прегледи: 799 | Създадена: 13/01/2012
Равноправното партньорство на мъжа и жената

 

 Ако искаме да хвърлим светлина върху всички жизнени проблеми, към които принадлежи и въпросът за правото на човека на полово задоволяване, трябва да се запознаем с трудната работа на безброй човешки поколения за достигане до понятието за качество на човешкото съществувание. Би трябвало да знаем, че както Карл Маркс някога е казал „За човека най-висшето същество е човекът", от това следва, че „На човека трябва да се осигурят човешки условия за живот". Човекът като обществена същество е продукт на обществото и същевременно творец на всички блага, вкл. и на своите собствени. Природните богатства (например въглищата, желязото, петролът) добиват стойност за човека едва след като той ги открие, изкопае и изполва.

Оттук следва, че само участието на всеки човек в общественото разделение на труда позволява разгръщането на личността му. В този смисъл става ясна недостойната роля, която по-ранните обществени формации предопределяха на жената. В Средновековието учени и духовници са умували сериозно над проблема, дали жената трябва да бъде причислена към хората или не. Който е проследил общественото положение на жената в историята, не се учудва, че е било възможно да възникнат такива въпроси. „Жената и работникът са били потискани от стари времена" - пише Бебел.

 

Възникването на частната собственост и узряването на патриархата фактически довели до това, че в съответните общества жената функционирала като вещ и полово притежание. Тя станала прислужница на мъжа, подобна на един вид „домашно животно" (Салер). В някои области на Индия допреди стотина години тя била изгаряна заедно с него, когато мъжът й - неин собственик - умирал. По-рано Ислямът я осъди на пленничество в харема до края на живота. Можело е и може в някои народности тя да бъде купувана и продавана като вещ. Тя не е създадена само за удоволствие на мъжа, но и до днес трябва да търпи удари от него. Във всеки случай тя е трябвало да го слуша и до ден днешен в много страни чрез законите и брака тя му е подвластна.

 

От проучванията на Мийд знаем обаче, че „повечето свойства на характера, които обикновено се определят като мъжки или женски, са също така малко свързани с пола, както например облеклото, обноските и накитите, които в определени култури обществото е предписвало на единия или другия пол". Авторката посочва, че поведението на половете и техните взаимоотношения се определят от ролята, която обществото им е наложило. От примера на известни жени от по-ранните столетия може да се съди, че жената е могла да развива своята личност само дотолкова, доколкото са й позволявали да се образова и да действа. Там, където обществото е ограничавало образованието и професионалната дейност на жените, те са били обективно безправни. Предоставена на мъжа и зависима от него духовно, икономически и юридически, жената е оставала настрана от производствения и културния живот. Ние бихме игнорирали фактите, ако искаме да приемем, че тази съдба на жената днес е ликвидирана навсякъде.

 

 

 

Не може да не се признае, че жената като домакиня и майка често работи повече и по-тежко от някой мъж в неговата професия и чрез своя решаващ принос във възпитанието на децата допринася много за културното развитие на обществото. Където обаче на нея е предоставена само тази роля, на разгръщането на нейната личност, на правното и признание и на самочувствието и са поставени граници, които са препятствие за развитието и на брачните отношения.

 

Мнимата малоценност на жената и пониженото самочувствие са й били изкуствено натрапени и са произлезли от нейното реално място в обществото. Разбира се, имало и има и при тези условия добри и хармонични бракове, в които жената се радва на човешко внимание и пълно признание. Но те се дължат на образованието й и на възможностите й за избор. От тях са произлезли изискванията към мъжа и към неговото държание, а не от обективните обществени отношения. Simone de Beauvoir казва: „От най-старите времена на патриархата те (мъжете) намериха за полезно да държат жената в състояние на зависимост; техните закони бяха насочени срещу нея." И на друго място: „Икономическата привилегия, която притежават мъжете, тяхното социално значение, предимството на омъжената жена (пред неомъжената), ползата от мъжката закрила, всичко това довежда жените дотам, че те горещо желаят да се харесат на мъжете. Общо взето, те се намират още в състояние на подчиненост. От това следва, че жената не се признава и не се цени като личност, а като това, което тя е в очите на мъжа."

 

Всички тези констатации достигат връх в познанието, че развитието на личността на всяка жена зависи от нейното пълно обществено равноправие. Само там, където има еднакви възможности за развитие и използваме на нейните способности, където тя поставя високи изисквания към живота, жената ще използва съответни критерии и при избора на своя партньор.

 

Професионалната дейност на жената в развитото социалистическо общество не е израз на повишена нужда от работна сила или само средство за достигане по-висок жизнен стандарт в семейството. Тя съдържа за всяка отделна жена значението на една обективно и субективно осмислена обществена дейност, едно разгръщане на нейната личност и заедно с това - развитие на отношението й към мъжа и към децата. С други думи, правото на професионален труд е основна предпоставка за среща на равноправни хора и в любовта.

 

Затова в социалистическата конституция на ГДР се казва: „Мъжът и жената са равноправни и имат еднакво юридическо положение във всички области на обществения, държавния и личния живот. Поощряването на жената, особено в професионалната квалификация, е обществена и държавна задача." „Уважението и защитата на достойнството и свободата на личността са задължения за всички държавни органи, всички обществени сили и всеки отделен гражданин." „Свободен от експлоатация, потискане и икономическа зависимост, всеки гражданин има еднакви права и разностранни възможности да развие своите способности в пълен размер и по свободно решение да разгърне безпрепятствено всичките си сили за благото на обществото и за своя собствена полза в социалистическото общество. Така той осъществява свобода и достойнство на своята личност.

 

 

 

 

Признаването на равна нравствена стойност на всеки човек означава да се признае равностойност и право на еднакво уважение на половете. Равностойността обаче не трябва да се смесва с еднаквост. Половете са съвсем различни. Тази разлика изпъква не само в различните физиологични функции при размножението, но засяга дълбоко психичната структура, света на чувствата и преживяванията на мъжа и жената. Точно поради тази нееднаквост нараства онова напрежение, което влече половете един към друг, за да търсят и намират един в друг своето допълнение.

 

Ние сме съгласни с Битигхьофер и Мисгелд, че въпреки всичко телесно и психическо, което различава мъжа от жената, най-важното човешко качество е общо за тях - те са обществени същества. Техните нужди, интереси и цели са определени по един и същ начин от обществото и класата, на която принадлежат. Затова разликите между половете не са обективни основания за различна нравствена оценка на мъжа и жената. Само някои отклонения в дееспособността на жената са природно обусловени и не бива да бъдат пренебрегвани поради криво разбрано равноправие. Други, все още проявяващи се разлики, например в научно-техническите способности и постижения на мъжа и жената, не се коренят във вечната „същност на жената". Те са резултат от идеологическото въздействие на подчиненото положение, което е било определено на жената в обществения живот в продължение на векове и от пониженото самочувствие, което е било погрешно възпитавано у нея от околната среда. Размерът на нравствената стойност на един човек се определя не от неговия пол, а от неговите заслуги като личност при решаване на обществени задачи, при формирането на неговия индивидуален живот.

 

В обичайните отношения на взаимна любов равноправието на мъжа и жената означава, че те взаимно си помагат да израснат като всестранно развити личности със здрав характер. Преди всичко в брака е необходимо да се регулират всички дела в съвместния живот и развитието на личното в двустранно разбирателство. Мъжът е задължен да бъде внимателен и да е готов да помага, за да може жената да съчетае професионалното развитие и обществената си дейност с майчинството. Възпитанието на децата задължава еднакво двамата родители. Равноправието в отношенията между половете по-нататък означава:

  • че вече не е валиден старият, частнособственически принцип „Жената е подвластна на мъжа";
  • че в любовта и брака жената има еднакво право на начин на живот, формиран според нейната индивидуалност;
  • че и в половите отношения жената не е само обект на мъжа, а има същото право на задоволяване, както и той;
  • че в любовта не бива да има егоизъм, а двамата да вземат и да дават по равно.

Ленин казал в един разговор с Клара Цеткин: „В сексуалния живот се проявява не само даденото от природата, а и култивираното..."

 

 

Зигфрид Шнабл, 1979г.

 

Ревност и съперничество при децата
Ревността може да бъде и полезна, и вредна Това е силно...
Седем мита за разглезването на децата
Мит 1Ще разглезите бебето, ако се занимавате ...
Как да предпазите бебето си от хранителни алергии
За да намалите риска от поява на алергия у детето ви към...
Детето с физически недостатък
Отнасяйте се към него естественоДетето с физически...
Подхранващи маски за лице
Маска с бадемови трици Маската почиства лицето от...
Как да запазим семейното щастие
"И те заживели щастливо до края на дните си"... Това е...