Държавни детски градини
Откъде научихте за нашия сайт?

Възпитание с шамари - за и против

Прегледи: 962 | Създадена: 02/12/2011
Възпитание с шамари - за и против

Възпитание с шамари - за и против

Плюсове

Ефективно е за бърза реакция, когато искате детето веднага да спре това, което прави и после да му обясните защо.

Според специалистите напляскването е най-ефикасно в интервала 2-6 годишна възраст. Тогава детето все още не разбира напълно старателното ви обяснение.

Изследвания сочат, че майки, които комбинират обяснението с негативните последици (едно от които е и напляскването), имат най-голям успех в справянето с неприемливо поведение на хлапето.

Минуси

В дългосрочен план честото пляскане може да повиши агресивността на детето, да го направи необщително и „проблемно".

Физическото наказание може да прати объркващи послания на детето - когато родителите постигнат своето предимно със сила, детето може да остане с впечатление, че това е начинът да получиш каквото искаш.

Пляскането на детето се свързва с нездрава връзка „дете-родител". Колкото повече е пляскано детето, толкова по-малко доверие и близост има между него и родителите му.

 

Наказвайте лошите деца!

 

През последните години станахме свръх-толерантни към децата си. По-точно към тяхното често неприемливо поведение. Сигурно и вие сте ставали свидели на това как децата се държат лошо с родители или близки, как си правят каквото си искат, а майката вдига безпомощно рамене, притеснява се от поведението на отрочето си, но не предприема някакви мерки.

 

Все намираме оправдания за действията на любимото си същество, а то още повече демонстрира лош нрав, сякаш ни предизвиква, за да види докъде може да се простират границите на родителското търпение. И ако такова на практика няма, става страшно !

 

Детето губи представа за реалността и за адекватно поведение в живота. Според психолозите детето се чувства спокойно и щастливо, когато знае, че до себе си има стабилен човек, на когото може да се разчита, който следи за спазване на правилата, който може да казва "не" и не може лесно да бъде манипулиран. Как да контролираме децата? Един от начините е наказанието. Няма се предвид побои или жестоки ограничения, а наказание като възпитателна мярка, целяща да предотврати нежеланото поведение .

Наказанието, когато е приложено правилно и с мярка, е полезно и за двете страни. То дава възможност на родителите да не се държат зле с детето си в пристъп на ярост, да се успокоят и да помислят как да реагират. Наказаното дете има възможност да обмисли случилото се и да се научи, че това не е присъда, а средство да възстановява самоконтрола си.

Наказанието трябва да се използва за оформяне на поведението, в никакъв случай да не унижава. Иначе ще има обратен ефект. Детето ще се озлоби и ще стане още по-непокорно. Психолозите съветват да се спазват изброените в каретата правила.

ВИДОВE

При по-малките най-добрият и лесен начин е да ги накарате да стоят определено време на определено място. Така с хем ще осъзнаят какво са направили, хем ще се научат на самоконтрол. Използвайте немного дълги периоди от време (не 1 повече от 15 мин), за да има ефект.

 

При по-големите може да забраните за определен период от време извършването на любими дейности (телевизор и компютър например) или да отнемете за известно време любима играчка. При най-големите това може да е свързано и с някаква форма на контрол над парите. И тук е много важно да не прекалявате, защото в противен случай рискувате детето да почне да прави нещата зад гърба ви, включително и да бърка в портмоне-то, за да си набави наложената глоба. В никакъв случай не налагайте наказания, свързани с училище, детската градина или работата вкъщи. Единственото, което ще постигнете в този случай, е набързо претупана работа и окончателно намразване на всичко, свързано с учебния процес и домакинската работа.

 

КАТЕГОРИЧНОСТ

Бъдете последователни в наказанията и солидарни с партньора си. Ако за едно и също действие веднъж наказвате, а друг път не, детето не може да разбере дали наистина е лошо това, което прави. И ще го повтаря много пъти, докато се ориентира в обстановката. Ако майката приложи наказание, а бащата го отмени (или обратното), каузата е загубена. Малкият хитрец ще знае, че ще му се разминава и ще си прави каквото си иска. Не изпитвайте чувство за вина, ако някой каже, че не е наказвал детето си или дори не го е пошляпвал, или има ангелче вкъщи, или има нерви като въжета. Ако прекалено често наказвате детето си, е време да се замислите какво пропускате във възпитанието му.

 

Изберете подходящо място за наказание. Мястото не трябва да плаши и стресира детето (тъмнина, неприятни шумове), не това е целта на мероприятието. За най-малките деца това е столчето или легло, но не неговото. И не трябва да го слагате на това място, когато не е наказано, иначе ще се обърка за какво става дума. За по-големите деца условието е едно: мястото трябва да е скучно. Ако вземе да му хареса, смисълът се променя. Може и да му отнемете любимата играчка за определено време.

 

ВЪЗРАСТ

Съобразете се с възрастта на детето. То трябва да направи връзка между наказанието и лошото поведение. До година и половина - две това не може да се случи, малкото не схваща почти нищо и каквото и да правите, няма да има ефект. Ако в тази възраст детето върши нещо нередно, например се тръшка в магазина за някоя играчка, по-добре му отвлечете вниманието и го изведете навън, вместо да си играете на възпитание. Към втората година децата вече разбират какво им се говори. Когато им кажете, че ако не слушат, ще ги накажете, започват да разбират, че това означава прекъсване на дейността им и стоене на някое столче например за определено време. Приемат наказанието като нещо, наложено от родителите като следствие от техните неприемливи действия. В главите им протича логичната мисъл: "Ако не искам да ме наказват, не трябва да правя еди-какво си." От тази възраст нататък наказанията са ефективни, но винаги трябва да са справедливи и да не се прекалява с тях.

 

ПОВЕЧЕ ЗАЕДНО

 

Прекарвайте много време с децата си. Това е основният принцип, ако искате от наказанието да има смисъл. Не може по цял ден детето да се гледа от баба си, а за половин час вечер майка му да се прибира и да го наказва по няколко пъти. Когато детето не се държи добре, позитивното отношение на родителя се прекратява за определено време. Това има ефект, ако малкото е свикнало с постоянното присъствие на родителите си. То се научава да се чувства добре, когато слуша, и да се чувства зле, когато не слуша. Направи ли връзка между доброто поведение и добрите чувства, детето има мотивация да се държи добре. За да действа наказанието, детето трябва да прекарва много време с родителите си.

 

ПО-МАЛКО ПРИКАЗКИ

 

Не говорете по време на наказанието. Не се заканвайте, ако не сте готови за наказание, иначе ставате смешни. Не обяснявайте надълго и нашироко защо е наказанието, вие вече сте го предупредили какво ще последва след дадено действие. Не се извинявайте. Ако много говорите, детето ще усети вашата несигурност, ще протестира и ще ви манипулира. Избягвайте да крещите: "Хиляди пъти ти казах да не правиш това и онова" (значи не сте го казали ясно, щом го повтаряте хиляди пъти), такова поведение ядосва детето, превръща наказанието в отмъщение и не помага за промяна на поведението. Ако искате да ви чуят, говорете тихо и убедително, ако крещите, и детето ще крещи. Наказанието обаче трябва да е кратко, за малкото дете до 4-5 години най-много 5 минути. Как ще разбере детето какво са пет минути? Използвайте таймера на печката например или посочете докъде трябва да стигне стрелката на часовника. Времето за обяснения е след наказанието, когато и двете страни са се успокоили и разсъждават нормално.

 

НЕ СЕ ДАВАЙТЕ

Ако се огъвате от протестите на детето, този метод на възпитание не е за вас. Ако трябва, стойте с него и го слагайте на мястото на наказанието отново и отново, докато разбере, че няма измъкване. Ако продължи да пищи и вика, започнете да отчитате времето след като млъкне. За да избегнете прекалено негативното приемане на наказанието, можете да обясните на детето, че това е дадено време, за да се успокои и даразмисли. Звучи логично, но малките деца все още не могат да мислят така. Можете просто да заявите, че това е време за наказание каквото и да прави. При по-големите деца над 5 години удължете наказанието, ако протестира. Ако въпреки това не миряса, наложете забрана за някои любими неща, например да не играе с компютъра до вечерта. Дайте възможност за избор: "Можеш да отидеш в стаята си за 10 минути или да скучаеш цял ден."

 

 

------------------------------

 

Децата и разрушителната сила на наказанието

 

Чувствате безсилието си и се дразните все повече с всяка измината минута... Какво следва? Отговорът обикновено е лесен: детето трябва да се накаже. Да се наказва дотогава, докато праведният гняв не отстъпи мястото си на чувството за вина или усещането за справедливост, докато това ужасно създание, ваша плът и кръв, не разбере, че физически и морално се намира под пълната власт на възрастните, без право на отговор...

Ефективността на наказанието се разминава с целите на родителите още повече, когато наказанието е по-сурово и се прилага по-често. Много малко от родителите се замислят, че именно тези наказания, прилагани в качеството на възпитателни цели, са причината за проблемите в живота на техните пораснали деца.

Родителите трудно приемат факта, че с любов и разбиране може по-бързо и по-лесно да се постигне послушание, отколкото с каквото и да е наказание, въпреки че те също очакват от околните внимание и любов и желаят да бъдат изслушвани.

Родителите не искат да бъдат наказвани за техните провали и неуспехи, които често не са малко, но те не проявяват снизходително отношение към децата си и се нахвърлят върху тях с обвинения, оскърбления, упреци и дори физическо малтретиране.

Подложеното на наказание дете е обхванато от чувство на обида, гняв и яростен протест. Но най-разрушителното чувство е чувството за страх. А страхът е спътник на беззащитността. Детето, дори и най-малкото, разбира, че не е способно да обясни на недоволните си родители мотивите за своите постъпки или причините за неговите действия, защото никой не го слуша. То просто е наказано. С всяка груба дума, шамар или забрана, в душата на детето се промъква страхът, който влияе негативно върху изграждането на характера.

Заселил се в детската дуаша, страхът дълго време не я напуска. Под влияние на страха детето изобретява различни начини за да избегне наказанието, да го намали или отсрочи. И първото спасително средство е лъжата. Малка или голяма, тя е в състояние да го спаси и постепенно се превръща в навик. Под ръка с лъжата вървят лицемерието и хитростта, а от тях до подлостта има една крачка. В отношенията между родителите и децата изчезват доверието и откровенността. Те се сменят с равнодушие, отчужденост, а често и с открита враждебност.

Когато децата пораснат, родителите се стремят да си върнат загубената близост и взаиморазбирателство, но детето вече не се нуждае от това. Доверието не се възстановява и близостта не се връща.

Като потискат волята на детето, като не умеят и не желаят да го слушат, като приемат детските желания и стремежи за капризи и не позволяват на детето да постъпва по свой начин, родителите създават здрава основа за бъдещи проблеми - както в отношенията си с децата, така и за самите деца.

Детето, лишено от правото на самостоятелни постъпки, които му дават възможност да се изрази, никога няма да стане силна личност с развито чувство за отговорност за себе си или другите и няма да бъде способно нито да взима самостоятелни решения, нито да ги реализира.

 

 

 

-----------------------------------

 

 

10 ТЕХНИКИ ЗА НАКАЗАНИЕ

 

декември 7, 2007

 

Д-р Сиърс и съпругата му имат 8 деца. Препоръките им са резултат от техния опит.

 

1. Прекарвайте много време с детето си

Основният принцип за наказание е: прекарвайте много време с детето си. Когато то се държи зле или не слуша, позитивното отношение на родителя се прекратява за кратък период от време чрез наказание. По този начин детето се научава да се чувства добре, когато слуша, и да се чувства зле, когато не слуша. След като направи връзката между доброто поведение и добрите чувства, детето вече има мотивация да се държи добре. НО за да действа наказанието, детето има нужда да прекарва много време с родителите си.

 

2. Подгответе детето

Детето трябва да направи връзката между лошото поведение и наказанието. До 18-месечна възраст не наказвайте, а когато детето може да направи нещо опасно, привлечете вниманието му към нещо друго, разсейвайте го. Например, бебето пълзи към шнура на лампата, вие го взимате и го отнасяте в другия край на стаята или сядате между него и лампата. Когато го направите няколко пъти, бебето ще разбере, че има неща, които не трябва да пипа.

След 18-месечна възраст нещата стоят по друг начин. Сега не само пречите на бебето да направи беля, но можете и да намерите място за наказание, например някой стол. За предпочитане е наказанието да е да поседи известно време в скута ви или до вас, ако столът е прекалено плашещ за бебето; НО тогава съществува рискът бебето да разбере, че по този начин ще го гушкате често. Можете да избегнете това, като гушкате и носите по-често детето си, когато е послушно. Което ни връща кам точка 1.

Към 2-годишна възраст бебетата вече разбират, какво им говорите. Когато има кажете, че ако не слушат, ще ги накажете, те знаят, че това означава да седят определено време на стола (или в кошарата, бел. пр). Те приемат наказанието като прекъсване на дейността им, като нещо, наложено от родителите им като следствие от техните действия. Колкoто по-голямо е детето, толкова по-подробно можете да му обясните.

Наказание, когато сте навън - Можете да накажете детето и когато не сте вкъщи. Можете например да го накарате да седне на някоя пейка в търговския център, в някое скучно ъгълче, до някое дърво в парка или в колата. Сложете детето на задната седалка, докато вие се разхождате пред колата за около 5 минути. НО никога не изпускайте детето от поглед!

 

3. Нека наказанието да бъде кратко

Заведете детето на мястото, на което ще стои наказано, веднага след провинението му. Ясен и обоснован с факти подход може да ви спести много протести. Тъй като сте обяснили, какви ще са последствията от лошото поведение, не е необходимо да обяснявяте или да се извинявате.Ако детето усети, че сте несигурни, ще протестира повече. Избягвайте да крещите: 'Хиляди пъти ти казах 'не'! Сега си отивай в стаята и да не си излязъл, докато не ти разреша!' Такова поведение ядосва детето, превръща наказанието в отмъщение и не помага за промяна в поведението на детето. Нека наказанието да е кратко - примерно, по една минута за всяка година на детето (напр. за дете на 4 години - 4 минути). При по-големи деца може наказанието да варира в зависимост от провинението.

 

4. Пазете тишина по време на наказанието

Пазете тишина. Сега не е времето, детето ви да пищи или вие да му четете морал. Ако има поука, която искате да обясните на детето си, запазете я за по-късно, когато детето ще ви изслуша и ще я приеме.

 

5. Вие отчитайте времето

'Две минути' не означава нищо за дете под 3 години. Таймерът на печката или часовник например ще направят по-силно впечаткение на детето и ще ви помогнат да прецените времето. Когато се чуе звънът, значи просто времето е изтекло. Нека детето да реши, какво да прави от тук нататък. То може още да мисли върху поведението си. Не е необходимо да му казвате 'Наказанието ти свърши'. То само ще разбере.

 

6. Изберете подходящото място

За малко дете можете да използвате стола за хранене или кошарата. За по-голямо - стаята му. Ако сте извън къщи, използвайте всяко място, което отдалечава детето от 'местопрестъплението' .Често това, което прави впечатление на детето, е че го отвеждате от мястото, на което е направило белята, а не това, къде го отвеждате или колко дълго е наказанието. Важно е едниствено това, мястото на наказание да е скучно.

 

7. Какво да правите, ако детето откаже да стои или седи наказано?

Стойте с него и, ако трябва, го слагайте да сяда отново и отново. Нека да разбере, че това е наказанието му. Ако наказанието не е дълго и вие не сте ядосани, няма да има причина детето да протестира. Ако детето пищи или вика, оставете го наказано, докато млъкне. За да избегнете прекалено негативното възприемане на наказанието, можете да кажете на детето: 'Имаш нужда от малко време на спокойствие' или 'време за размисъл', или използвайте името на детето: 'време за Лорън'.

За да обясните на по-голямото дете, какво означава наказанието, можете да използвате например баскетболен мач по телевизията: 'Виждаш ли, какво прави треньорът, когато отборът се разпада? Иска тайм-аут, което позволява на играчите да отдъхнат и да помислят, как да играят по-добре.' (На английски език думата за наказание е тайм-аут(time-out)-бел.пр.)

Всичко това може и да звучи логично, но не забравяйте, че до към 6-годишна възраст децата не могат да мислят много логично. Обяснете на детето, че сега е време за наказанието, каквото и да прави. При дете над 5 години, добавете време за съпротивата: 'Още 5 минути заради протестите ти'. Ако детето продължава да протестира, наложете забрана на някои от любимите му неща - например, да не гледа телевизия до края на деня или на седмицата. Дайте му възможност за избор: 'Можеш да отидеш в стаята си за 10 минути или да скучаеш до края на деня'.

 

8. Наказание за размисъл

Наказанието дава възможност на детето ви да помосли върху стореното, а на вас дава възможност да се успокоите и да помислите върху по-нататъшната си стратегия. Доакто детето ви е наказано, помислете, дали провинението му е малко и не е необходимо допълнително възпитаване, или е значително и трябва да се вземе под внимание. Ако е значително (например, наранило е друго дете), кажете на детето нещо от сорта на: 'Искам да помислиш за това, което направи. Ти как би се почувствал, ако твоят приятел те нарани?' Много деца не знаят какво да правят по време на наказанието. Така детето ще има върху какво да помисли, докато е наказано. Най-трайно впечатление се постига, когато детето само разбере, какви са последствията от действията му. Това вече е самодисциплина.

Наказнието(time-out=време 'навън', почивка) може да е времето за почивка за майката. Можете да оставите децата, когато сте сигурни, че са в напълно обезопасена стая и нищо не може да им се случи, и вие да си дадете време за почивка. Понякога детето е шумно и палаво, въпреки че играете с него и му обръщате достатъчно внимание. Тогава му кажете, че имате нужда от почивка, че поведението му ви пречи, и се нуждаете от тишина и спокойствие. Това помага на децата да се научат да уважават правото на другите на спокойствие. Дори опитните родители, свикнали с шума, имат нужда от почивка!

 

9. Освежете атмосферата

След като наказанието свърши, значи всичко е свършило. Детето и понесло наказанието си и сега денят продължава. Кажете му, че очаквате от него вече да се държи добре. Можете да започнете нова игра с детето.

 

10. Родителите като рефери

Малките деца често много се вълнуват от играта си. Когато има много деца и много играчки в сравнително малко пространство, играта понякога излиза от контрол. Ако видите, че играта загрубява, прекъснете я, преди да излезе от контрол. Махнете някои от играчките, разделете децата или променете вида активност. Може би е време да седнете с децата и да им прочетете приказка.

Когато в една стая има много деца, често е трудно да разберете, кой е причината за лудориите. Понякога просто трябва да разделите всички, да ги сложите да седнат на столове покрай стените на стаята и да ги накарате да си починат 5 минути, преди да започнат да играят пак. Понякога се налага дори да седят в различни стаи. Макар децата рядко да го признават, те се радват, когато родителите им ги спасяват от самите тях.

Основната цел на наказанието е да прекрати нежеланото поведение. То дава възможност на родителите и н по-голямото дете да помислят върху случилото се. По-голямото дете не трябва да приема наказанието като присъда, а да се научи, че по този начин визстановява самоконтрола си. Наказанието дава време на родителите да не се държат зле с детето си в пристъп на ярост, а да се успокоят и да обмислят следващия си ход. НО наказанието трябва да се използва за оформяне поведението на детето, а не за унижение. Нека детето да види, че по този начин няма да може да привлича вниманието на другите към себе си и да знае, какви ще са последствията, ако не слуша.

 

Ревност и съперничество при децата
Ревността може да бъде и полезна, и вредна Това е силно...
Седем мита за разглезването на децата
Мит 1Ще разглезите бебето, ако се занимавате ...
Как да предпазите бебето си от хранителни алергии
За да намалите риска от поява на алергия у детето ви към...
Детето с физически недостатък
Отнасяйте се към него естественоДетето с физически...
Подхранващи маски за лице
Маска с бадемови трици Маската почиства лицето от...
Как да запазим семейното щастие
"И те заживели щастливо до края на дните си"... Това е...