Държавни детски градини
Откъде научихте за нашия сайт?

Етикетът "лошо дете"

Прегледи: 828 | Създадена: 15/11/2011
Етикетът "лошо дете"

Лошо ли е дете, което не слуша, непрекъснато прави бели, изпуска и чупи всичко? А невъзпитано ли е дете, което често вика и крещи или в клас се прави на куче и лае по съучениците си? На тези деца не трябва да се слага подобен етикет, тъй като обикновено те се определят от специалистите като хиперактивни.
Хиперактивността е термин, който обикновено се използва за палави, по-буйни и енергични деца. При част от тях се наблюдава силно изразено двигателно безпокойство, импулсивни реакции и лесна отвлекаемост на вниманието, което е повод за безпокойство у родителите и учителите. Определят го като "неспокойно", "непохватно", "невъзпитано", "лошо". Вероятно има и такива деца, но при значителна част от тях става въпрос за т. нар. хиперактивен синдром със или без дефицит на вниманието. Това нарушение е често срещано в детството и е с ненапълно изяснен произход. То обаче може да даде отражение върху качеството на живот през следващите години, тъй като на детето му е трудно да възприема, да се учи, да общува, да влиза в социални роли и да се реализира в избрана професия.
Хиперкинетичните разстройства винаги възникват рано в развитието - обикновено в първите 5 години на детето. Специалистите в България - детски невролози, психиатри, психолози и логопеди, "разпознават" хиперактивността по следните прояви:
- силно изразена двигателна възбудимост - енергични, безразборни движения по всяко време на деня и във всяка ситуация. Такова дете

трудно заспива, трудно се храни,

защото не може да седне за по-дълго време на масата, обръща се и при най-слабия дразнител става, хваща, тича, скача, чупи или бързо сменя играчките, често вика и крещи;
- силно изразен дефицит на вниманието - невъзможност да се съсредоточи върху даден човек, явление, игра, друга дейност или предмет. Това прави детето неспособно да изпълни и довърши поставените му задачи - битови, обучителни и др. Типична е ниската концентрация на вниманието и лесната му отвлекаемост. Малчуганите са неспособни да се съсредоточават върху детайлите на ситуациите и предметите, а това води до дефицити в познавателните им процеси като възприятие, памет, мислене;
- импулсивност - движение и действие без видима външна причина и повод. Процесите на възбуда доминират над задръжките, което води до спонтанни, резки действия, крясъци, подскоци, а това се отразява на общуването с връстниците и възрастните и прави невъзможно изграждането на качествени социални контакти и умения.
Синдромът хиперактивност с дефицит на вниманието не само се проявява в ранна детска възраст, но може и да

има тежки последици за цялостния жизнен път

на човека. Той води до нарушаване на общуването в семейството и микросредата още в предучилищна възраст, като най-ярките му прояви се регистрират в началното училище. Има случаи на деца, които се отлагат от нормалната възраст за постъпване в училище, други, които се насочват към специални училища, трети, които често сменят паралелки или училища само защото са определени като "лоши, невъзпитани, недисциплинирани и неспособни да следват училищния ред и режим". Това етикира тези деца и предопределя по-нататъшната им съдба. Със същия негативен знак се маркират и техните семейства. Фрустрирането на социалните потребности на детето и неговото семейство не само затруднява социалната комуникация, но променя социалния статус на семейството и най-често предизвиква агресия както в поведението на детето, така и в поведението на неговите родители и близки. Ето защо ненавременното диагностициране и терапия на синдрома могат да отключат ярки прояви на асоциално поведение при тези деца в училищна възраст.
Българският опит показва, че училището е мястото, където най-често и най-ярко се проявяват децата с хиперактивност. Учителите споделят, че има деца, които объркват цялостния учебен процес, защото не спазват реда в клас - обръщат се, стават, непрекъснато говорят, крещят, чупят, проявяват несръчност. Подобно поведение те имат и в междучасие, и по време на извънкласни дейности. Естествено е това да поражда реакции в техните съученици. Хиперактивните деца биват отхвърляни, изолирани,

превръщани в аутсайдери,

което пък от своя страна води до засилена враждебност, често пъти до агресивност и дори до прояви на автоагресия.
Не всяко дете, което проявява част от характеристиките и създава впечатление за по-темпераментно и буйно, палаво и енергично, по-разсеяно и емоционално нестабилно, може да бъде диагностицирано като дете със синдром хиперактивност с дефицит на вниманието. Използвам термина диагностициране не за да стряскам родителите, които са наблюдавали подобни прояви в поведението на децата си, а за да наблегна на факта, че диагностиката е специфична професионална дейност, която могат да извършват само високо квалифицирани специалисти, имащи признат професионален лиценз за това. За съжаление нормативната база и обществената среда в България създадоха възможност през периода на прехода хора със съмнителни професионални качества и личностен морал да афишират себе си като експерти в различни области, касаещи психичното здраве на човека.
Затова моят съвет на родител и специалист е, когато сте обезпокоени от една или друга поведенческа проява на вашето дете, да се обърнете за адекватна помощ към подходящия специалист. Съществуват достатъчно надеждни професионални организации, изградени и работещи по европейски стандарти, които могат да окажат съдействие и да подпомогнат психичното и личностно развитие дори на деца с най-тежки проблеми и техните семейства.
Мисля, че по-голяма част от българските родители имат същото отношение към поведенческите проблеми на децата си, както и към проблемите с тяхното физическо здраве и разбират, че колкото по-рано реагират, толкова по-голяма е вероятността децата им да получат навременна помощ.
Макар и тежък, синдромът хиперактивност с дефицит на вниманието успешно се повлиява от прилагането на навременна и адекватна терапия. Тя започва от информиране и промяна на семейната среда чрез създаване на нов, подкрепящ режим в ежедневието на детето, продължава в детската градина и училището, допълва се от редовни посещения в консултативните и терапевтични кабинети до пълното отшумяване на описаната симптоматика. Съзряването е съществен фактор, който повлиява нарушението.

СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПОМОЩ
За ранната диагностика и терапия на синдрома хиперактивност със или без разстройство на вниманието бих препоръчала Българската асоциация по логопедия и фониатрия, Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по приложна психология, Българската асоциация по детско-юношеска психиатрия, Клиниката по детско-юношеска психиатрия на Университетска болница "Александровска", Университетската специализирана болница "Свети Наум", както и психиатричните отделения на многопрофилните болници за активно лечение в повечето от областните центрове.

 

Ревност и съперничество при децата
Ревността може да бъде и полезна, и вредна Това е силно...
Седем мита за разглезването на децата
Мит 1Ще разглезите бебето, ако се занимавате ...
Как да предпазите бебето си от хранителни алергии
За да намалите риска от поява на алергия у детето ви към...
Детето с физически недостатък
Отнасяйте се към него естественоДетето с физически...
Подхранващи маски за лице
Маска с бадемови трици Маската почиства лицето от...
Как да запазим семейното щастие
"И те заживели щастливо до края на дните си"... Това е...